Съпругът дарява Харисън с широка, глуповата усмивка. Жената смръщва вежди. Тя е неспокойна, притеснена от присъствието на полицията. Мъжът се държи така, сякаш това е най-вълнуващото и приятно нещо, което му се е случвало от месеци насам. Заведението им е бъкано с техника, всички свързани с дейността им данни се запаметяват от компютър, наблюдателни камери са монтирани на най-невероятни места. Бригс се регистрира под името Бъди Браун около 48 часа преди да открият мъртвото му тяло. Плаща в брой и се легитимира с шофьорска книжка от Ню Йорк, която собственикът прилежно сканира в компютърната памет. Не се е обаждал по телефона, нито е използвал Интернет от стаята си.
Двойката върти индийски ресторант към хотелската част. Въздухът е наситен с аромат на къри и печено месо, който кара стомаха на полицая да зароптае, когато се настанява в офиса зад рецепцията, за да се заеме с преглед на записите от камерата, наблюдаваща коридора пред стая 206. Възникналите въпроси са значително повече на брой от отговорите на тях. Мъжът се придвижва като войник, предпазливо и уверено. Явно си дава сметка за наличието на камери, защото постоянно държи лицето си извърнато встрани от техните обективи. Не му се налага да се мотае с ключалката, тъй като разполага с магнитна карта, която му осигурява лесен и мигновен достъп до стаята. Бави се в нея не повече от десет минути и излиза, както е и влязъл — с празни ръце.
Макар тези записи да не струват пукната пара в съдебна зала, Харисън разпознава безпогрешно Грей по осанката и походката, по заплашителната мускулатура на раменете и врата. Мъжете обръщат по-голямо внимание на чуждите мъжки фигури, отколкото биха признали — по такъв начин определят собственото си място в глутницата. Харисън е запомнил тези рамене, както и споходилата го мисъл за това, че няма да е особено приятно да се види изправен срещу командваните от тях юмруци.
Според автоматично въведеното върху записа време, Грей се появява в мотела по-малко от час след предполагаемия момент на убийство, като носи магнитната карта от стаята в джоба си.
— Открихте ли нещо? — интересува се младият собственик, изникнал зад гърба на детектива.
— Остави го на мира — скастря го съпругата, кацнала върху висок стол зад рецепцията. — Остави го да си свърши работата, та да се изметат всичките оттук.
Мъжът не й обръща внимание и продължава да стърчи с онази широка усмивка върху лицето си. Явно продължава да намира цялата работа за изключително забавна, независимо от факта, че присъствието на глутница полицаи в сградата, както и на колите им върху паркинга може и да не се окаже силно стимулиращ бизнеса фактор. В днешно време всеки си мисли, че живее в телевизионно риалити шоу. Хората не умеят веднага да различат действителните събития от онова, което се случва по телевизията. Харисън е забелязал през последните години, че престъпленията, дори най-варварските сред тях, както и процесът на разкриването им са станали „шик“. За този хотелиер обстоятелството, че негов клиент е застрелян, не представлява трагичен инцидент, който да го плаши. То е крайно интересен феномен, за който ще съобщи по имейла на приятелите си, ще го обсъжда до късно през нощта с жена си.
— Може би — отвръща Харисън. — Има ли начин да получа копие от този запис — между 9:10 и 9:30?
Младият мъж кимва енергично.
— Ще ви го прехвърля върху преносима памет. Само я включвате към вашия компютър — и готово. Можете да ми я върнете, след като прехвърлите данните върху вашия твърд диск. Става ли?
— Великолепно — отвръща детективът, без да има и най-малка представа каква е тая преносима памет. — Много добре. Благодаря ви.
— А какво открихте? — пита индиецът, докато, все още ухилен, кълве като кокошка по клавиатурата. — Сигурно нямате право да ми кажете. Добре, не казвайте. Сигурно е страхотен кеф да си детектив. И аз исках да стана, ама нашите не дадоха. Не преставам да си мисля за това — през цялото време. Обаче Миранда, жена ми, споделя мнението на родителите ми…
Той кара нататък, но Харисън не го слуша. Мисли си за Грей, който влиза в стаята на Бригс веднага след убийството му. Какво може да се направи с това? Този въпрос се върти неумолимо из главата му. Къде би могло да се използва най-пълноценно? Може ли да помогне на кариерата ми? Колко би платил Грей Пауърс за него? После идва на себе си и се изчервява от срам. Така мисли предишният Харисън. Сега става дума за мене, да се помогне на Ани Пауърс или каквото й е там името. Но ако й помогне, като в същото време помогне на себе си, нима няма да е по-добре?