Докато острата стомана се впиваше в тялото на поредния лесър, прерязвайки го през гърдите, Кор почувства, че бе роден именно за това. Нямаше по-добър начин да използва времето си на този свят. Той беше убиец, не бранител.
Биеше се не за своята раса… а заради себе си.
Всичко свърши прекалено бързо. Много скоро нощната мъгла вече се вихреше около падналите лесъри, гърчещи се в локви от собствената си черна като катран кръв. Нараняванията, понесени от малобройния му отряд, не бяха съществени. Рамото на Троу беше срязано от някакво острие, а по крака на накуцващия Зайфър се стичаше кръв и засъхваше върху ботуша му. Ала това не забавяше, нито тревожеше някой от двамата.
Кор дръпна юздите на коня си, скочи от седлото и прибра косата в ножницата. След това извади кинжала си и започна да пронизва падналите лесъри в гърдите, като докато ги изпращаше обратно при създателя им, бе обзет от съжаление. Искаше му се да има повече врагове, с които да се бие, не по-малко…
Пронизителен писък го накара да обърне глава. Жената с нощницата се носеше по чакълестия път, белите й крака се движеха с ужасена бързина, сякаш някой я бе изкарал от скривалището й. Плътно зад нея, седнал странично в седлото, препускаше бащата на Кор. Масивното му тяло се приведе напред, когато я настигна, слагайки край на обреченото й бягство. Сграбчи я с една ръка и я метна на скута си.
Не спря, нито накара коня си да забави крачка, но въпреки това я беляза. Въпреки че жребецът му препускаше в галоп, а жената се мяташе отчаяно, бащата на Кор успя да впие зъби в тънката й шия, сякаш искаше да я прикове на място само със захапката си.
Това щеше да я убие. Несъмнено щеше да я убие.
Ако Блъдлетър не бе умрял пръв.
От гъстата мъгла изведнъж изникна призрачна фигура, изтъкана сякаш от влагата, която тегнеше във въздуха. В мига, в който я зърна, Кор присви очи и подуши, осланяйки се на острото си обоняние.
Като че ли беше жена. От неговата раса. Облечена в бяла роба.
А миризмата й му беше позната, макар да не можеше да се сети за какво точно му напомня.
Бе застанала на пътя на баща му, но сякаш изобщо не се боеше нито от коня, нито от садистичния воин, който всеки миг щеше да връхлети отгоре й. Баща му обаче изглеждаше поразен от появата й. В мига, в който я забеляза, той пусна човешката жена, сякаш бе агнешка кост, от която вече бе оглозгал месото.
Нещо тук не беше наред, помисли си Кор. Та той беше могъщ и енергичен мъж, който не се боеше от никоя жена… ала всичко в тялото му го предупреждаваше, че това ефирно създание е опасно. Смъртоносно.
— Хей! Татко! — извика Кор. — Върни се!
Кор подсвирна на жребеца си и животното начаса пристигна. Метна се на седлото и го пришпори, понасяйки се напред така, че да пресече пътя на баща си, подтикван от странна паника.
Не успя да стигне навреме. Баща му връхлетя върху жената, която бавно беше приклекнала.
О, боже, тя се готвеше за скок върху…
С едно съвършено премерено движение, бялата фигура се издигна във въздуха и сграбчи крака на баща му, използвайки го, за да се метне върху коня. След това улови едрия мъж за гърдите и се прехвърли от другата страна, сваляйки го от седлото с един мощен тласък, който бе в рязък контраст както с пола й, така и с ефирния й вид.
Значи бе изтъкана от плът и кръв; не беше призрак.
Което означаваше, че може да бъде убита.
Докато Кор се готвеше да връхлети върху тях, жената нададе вик, в който нямаше нищо женско. Всъщност, той много повече приличаше на собствения му боен вик и се вряза в тропота от копитата на коня и шума на останалите от групичката им, които се събираха, за да отблъснат тази неочаквана атака.
Ала всъщност нямаше непосредствена нужда да се намесват.
Баща му, преодолял първоначалния шок от това, че го бяха свалили от седлото, се претърколи по гръб и извади камата си, разкривил лице в животинска гримаса. Кор изруга и дръпна юздите. Нямаше защо да го спасява — баща му несъмнено щеше да се оправи сам. Блъдлетър не беше някой, комуто се притичваш на помощ. В миналото го беше бил за това и Кор си бе научил урока.
Все пак слезе от седлото и зае позиция наблизо, готов за действие, в случай че наоколо се навъртат и други като тази валкирия*.