Напомняйки си, че е дошъл с цел, той обиколи апартамента, проверявайки всяко ъгълче… и откри мъничък чип на кухненския плот. Това бе нещо, което единствено Ви знаеше как да извади от мобилния си телефон.
— Кучи син.
Значи нямаше начин да разбере къде… Телефонът му иззвъня и той погледна екрана, преди да вдигне. Слава богу.
— Къде си, по дяволите?
Гласът на Ви беше напрегнат.
— Трябваш ми. Ъгъла на Девета и Бродуей. Веднага.
— Зарежи това… защо джипиесът ти е в кухнята?
— Защото бях в кухнята, когато го извадих от телефона.
— На какво си мислиш, че играеш, Ви? — Бъч стисна слушалката още по-силно и му се прииска да имаше приложение, което да позволява на човек да се протегне през нея и да прасне един на онзи, с когото говори. — Не можеш да…
— Докарай си задника на ъгъла на Девета и Бродуей… имаме проблем.
— Занасяш ме, нали? Минаваш на режим «непроследяем», а…
— Някой друг убива лесъри, ченге. И ако е този, който си мисля, имаме проблем.
Онемяла пауза. А после:
— Моля?
— Девета и Бродуей. Сега. Ще повикам и останалите.
Бъч затвори и се втурна към вратата.
Остави кадилака в гаража и вместо това отиде тичешком до посочените координати, което му отне само пет минути. Разбра, че наближава, по отвратителната сладникава миризма и отзвука, който присъствието на врага събуди дълбоко в него. Сви зад един ъгъл и се блъсна в стена от мис, а когато излезе от другата й страна, бе посрещнат от аромат на турски тютюн и мъничка оранжева светлина в дъното на тясната уличка. Втурна се към Ви, забавяйки крачка едва когато стигна до първото тяло. Или поне до част от първото тяло.
— Здрасти, разполовения.
Когато Вишъс се приближи и свали ръкавицата си, Бъч зърна два крака и купчинка изсипани вътрешности.
— Красота.
— Чист удар — промърмори Ви. — Като топъл нож, разсичащ масло.
И наистина беше така. Беше направено с почти хирургическа точност.
Бъч коленичи и поклати глава.
— Не може да е резултат от тактиката на Обществото. Те никога не оставят телата на хората си да се въргалят така.
Вярно, убийците редовно сменяха главния си лесър, било защото на Омега му дотягаше, било заради постоянните борби за власт в редиците им, ала те бяха не по-малко заинтересовани от вампирите да опазят войната в тайна… така че за нищо на света не биха оставили подобна бъркотия след себе си, за да бъде открита от колдуелската полиция.
Усетил пристигането на другите братя, Бъч се изправи. Първи се появиха Фюри и Зи, следвани от Рейдж и Тор. И Блей. Това бяха всички за тази вечер. Ривендж често се биеше заедно с братята, но тази нощ беше в колонията на симпатите, за да си поиграе на Крал на прокълнатите, а Куин, Хекс и Джон Матю почиваха.
— Кажи ми, че ми се привижда — мрачно подхвърли Рейдж.
— Напротив, очите ти са си съвсем наред — Ви угаси цигарата в подметката на ботуша си. — В първия миг и аз не можах да повярвам.
— Мислех, че е мъртъв.
— Кой? — попита Бъч, поглеждайки към тях. — За кого говорите?
— Откъде ли да започна — промърмори Холивуд под носа си, докато оглеждаше друго парче лесър. — Знаеш ли, ако имахме пръчки, можехме да си направим лесъри на шишчета.
— Само ти можеш да мислиш за ядене в момент като този — провлечено се обади някой.
— Просто казвам.
Бъч не можа да чуе дали разговорът продължи, защото в този миг вътрешната му аларма изведнъж се задейства.
— Момчета… имаме гости.
С тези думи той се обърна към входа на уличката. Врагът приближаваше. Бързо.
— Колко са? — попита Ви, пристъпвайки напред.
— Поне четирима, може би и повече — отвърна Бъч, докато си мислеше, че зад тях няма изход. — Възможно е да сме попаднали в капан.
В тренировъчния център на имението Мани все още обръщаше специално внимание на своята пациентка. Докато ръката му милваше гърдите й, тя се извиваше под него, краката й ту се разтваряха, ту се затваряха върху матрака, главата й беше отметната назад, а тялото й грееше като луната в ясна зимна нощ.
— Не спирай, лечителю — простена тя, докато палецът му описваше кръгчета около зърното й. — Усещам… всичко.
— Недей да се тревожиш, че може да спра.
О, да — скоро нямаше намерение да удари спирачки на това, което се случваше… не че щяха да правят секс. И все пак…
— Лечителю… — прошепна тя до устните му. — Още, моля те.
Той проникна в устата й с бавни, близващи ласки, като в същото време нежно пощипна зърното й.