— Нека сваля това — каза Мани, докато посягаше към ръба на нощницата й с другата си ръка. — Ще се погрижа за нещата там долу.
Пейн му помогна, докато той я събличаше и дискретно махаше катетъра. Най-сетне тя остана напълно и съвършено гола и при вида й Мани се вкамени за миг, а устата му пресъхна. Гърдите й бяха съвършено оформени, с малки розови зърна, а плоският й корем се спускаше към гола цепка, от която сърцето задумка в гърдите му.
— Лечителю?
Когато той само преглътна мъчително в отговор, Пейн посегна към чаршафа, за да покрие тялото си.
— Не… — той я спря. — Извинявай. Просто ми трябва минутка.
— За какво?
Казано накратко — за да свърши. За разлика от нея, той отлично знаеше докъде ще доведе цялата тази голота — след около минута и половина устата му щеше да бъде навсякъде по нея.
— Ти си невероятна… и няма от какво да се срамуваш.
Тялото й беше поразяващо — изтъкано само от издължени мускули и прекрасна, гладка кожа… него ако питаха, тя бе съвършената жена и никоя друга не можеше да се мери с нея. Исусе, никога не бе изпитвал и наполовина толкова желание към някоя от онези кльощави като манекенки барбита със силиконовите им бюстове и жилести ръце.
Пейн беше силна и за него това беше въплъщение на сексапила. Но въпреки всичко тя щеше да запази девствеността си непокътната. О, да, тя искаше онова, което той й даваше, но при тези обстоятелства нямаше да бъде честно да й отнеме нещо, което никога нямаше да може да й върне. В желанието си отново да проходи, тя като нищо би стигнала по-далеч, отколкото ако ставаше дума единствено за секс за удоволствие.
Това, което ставаше между тях, си имаше цел. А празнината, която тази мисъл го караше да чувства, не бе нещо, върху което изгаряше от желание да се задълбочи. Мани се приведе към нея.
— Дай ми устата си, бамбина. Пусни ме вътре.
Докато тя се подчиняваше, ръката му отново се спусна към съвършената й гръд.
— Шшш… полека — каза Мани, когато Пейн подскочи така, че едва не падна от леглото. По дяволите, тя беше като мълния, затворена в бутилка, и за миг той си представи какво би било да покрие тези разтърсвани от мощни тръпки бедра със своите и да я обладае мощно.
«Престани с това още сега, Манело», заповяда си той. Откъсна устни от нейните и като зарови лице в шията й, я гризна лекичко по ключицата — толкова, колкото тя да усети, но не и да я заболи. А когато Пейн зарови пръсти в косата му, Мани разбра (както по силата, с която го стискаше, така и по тежкото й дишане), че тя иска от него да отиде точно там, накъдето се бе насочил.
Взел едната й гърда в шепата си, той бавно прокара език по розовото й връхче. Докато описваше кръгчета около зърното й, видя как острите й зъби се впиват в долната й устна толкова силно, че изтръгнаха струйка яркочервена кръв.
Без да съзнава какво прави, Мани се надигна и улови пролятата течност — облиза я и преглътна… Вкусът го накара да затвори очи — така плътен и наситен, и кадифеномек в гърлото му. Устата му изтръпна… а после същото се случи и с вътрешностите му.
— Не — гърлено каза тя. — Не трябва да го правиш.
Насилвайки се да отвори очи, Мани видя как езикът й се показа и облиза каквото бе останало от алената вадичка.
— О, да, трябва — чу се да казва. Нуждаеше се от още. Още толкова много…
Пейн сложи пръст върху устните му и поклати глава.
— Не. Ще полудееш от нея.
Щеше да полудее, ако не отпиеше цяла глътка; ето какво щеше да се случи. Кръвта й бе като кокаин и скоч, събрани в едно и вливащи се във вените му като инфузия. Само от тази мъничка глътка тялото му сякаш бе станало като това на Супермен, гърдите му се издуха, мускулите му се наляха със сила.
Все едно прочела мислите му, Пейн настоя още по-твърдо:
— Не, не… не е безопасно.
Навярно имаше право… всъщност, забрави това «навярно». Ала то не значеше, че няма да опита отново, стига да му се удадеше възможност.
Мани пак се зае със зърното й и го засмука, милвайки го с език. Когато гърбът й отново се изви в дъга, той пъхна ръка под нея и я повдигна към себе си. Единственото, за което можеше да мисли, бе как устата му се спуска между бедрата й… но не бе сигурен как ще реагира тя. А искаше да я задържи в тази сладостна зона на възбудата… не да я уплаши с нещата, които мъжете обичаха да правят на своите жени.
В крайна сметка ръката му се спусна там, където копнееха да отидат устните му. Дланта му се плъзна бавно по гърдите й, по корема, по ханша й. Още по-надолу — към горната част на бедрата й.
— Отвори се за мен, Пейн — каза той, преди да се прехвърли на другата й гърда и да засмуче зърното. — Отвори се и нека те докосна.