Тя го послуша незабавно и изящните й крака се разтвориха.
— Довери ми се — дрезгаво каза Мани.
И наистина можеше да го стори. Той бездруго се чувстваше гадно, че всички тези първи изживявания й се случват с него. Нямаше да прекрачи границата, която сам си бе поставил.
— Вярвам ти — ахна тя.
«Господ да ни е на помощ», помисли си Мани, докато пръстите му се плъзгаха между…
— Мамка му…— простена той.
Топла и влажна, коприненомека. Без съмнение. Ръката му се стрелна надолу, чаршафите отхвръкнаха, разкривайки пред жадните му очи гледката на другата му ръка, почиваща така близо до сърцевината й. Тялото й отново се изви в дъга и единият й крак се преметна над ръба на леглото.
— Лечителю… Моля те… не спирай.
— Нямаш представа какво искам да направя с теб — каза той по-скоро на себе си.
— Боли ме.
Мани стисна зъби.
— Къде?
— Там, където ме докосна, без да продължиш. Не спирай, умолявам те.
Устата на Мани се отвори и той си пое рязко дъх.
— Направи това, което искаш, лечителю — простена тя. — Каквото и да е то. Знам, че се сдържаш.
От гърлото на Мани се откъсна ръмжене и той реагира толкова мълниеносно, че единственото, което би могло да го спре, бе тя да каже «не». А тази дума очевидно не беше в речника й. Само за миг той се озова между бедрата й; ръцете му ги разтвориха още по-широко, разкривайки женствеността й, копнееща да я покори и обладае.
Мани се предаде. Захвърли всичко по дяволите и целуна сърцевината й. И в начина, по който го направи, нямаше нищо постепенно или нежно — той се гмурна в нея с устните си и я засмука, а тя извика с глас, забила нокти в раменете му.
Мани свърши. Мощно. Въпреки всички онези оргазми, които бе получил в кабинета. Жуженето в кръвта му, сладкият вкус на нейната женственост, начинът, по който тя се движеше до устните му, търкайки се в него, търсейки още… всичко това бе твърде много.
— Лечителю… аз съм… на ръба на… не знам какво… аз…
Езикът на Мани се плъзна чак до върха й, преди да се върне там, откъдето бе тръгнал, и да се заеме наистина за работа, бавно и методично.
— Остани с мен — каза, без да се откъсва от нея. — Ще те накарам да се почувстваш добре.
Докато езикът му я галеше, едната му ръка се спусна надолу и започна да я потупва лекичко, без да прониква в нея, давайки й точно това, което тя искаше и с точно онзи ритъм, който я караше да се извива от нетърпение. Ала тя щеше да научи, че очакването преди освобождаването бе почти толкова прекрасно, колкото и оргазмът, който щеше да последва.
Господи, беше невероятна! Коравото й тяло се напрягаше, мускулите й ту се отпускаха, ту се свиваха; брадичката й се подаде над съвършените й гърди, когато главата й се отметна назад, събаряйки възглавниците от леглото.
Мани разбра точно кога стана. Тя ахна и сграбчи чаршафа, с който бе завит дюшека, разкъсвайки го с нокти, докато тялото й се вцепени от главата до петите.
Езикът му се пъхна в нея.
Просто трябваше да проникне вътре поне мъничко… и от деликатните пулсации, които усети, му се зави свят.
Когато бе сигурен, че тя е свършила както трябва, Мани се отдръпна… и едва не разкъса устната си, толкова силно я прехапа. Тя беше така готова за него, влажна и сияеща…
Той стана рязко от леглото и закрачи напред-назад. Пенисът му сякаш бе придобил размерите на небостъргач, а топките му бяха сини като небето… толкова жадни за освобождаване, колкото никога през живота му. Ала това не беше всичко. Нещо в него ревеше, задето той не бе вътре в Пейн… и не ставаше дума само за секс. Искаше да я маркира по някакъв начин… в което нямаше никакъв смисъл.
Изтощен, запъхтян, настръхнал, в крайна сметка той сграбчи касата на вратата, водеща в коридора и долепи чело до стоманата. Част от него почти се надяваше някой да нахлуе и да го нокаутира с вратата.
— Лечителю… то продължава…
За миг Мани стисна очи. Не бе сигурен дали е в състояние да го направи още веднъж толкова скоро. Едва не го убиваше това, че не можеше да…
— Погледни ме — каза тя.
Мани се насили да вдигне глава, погледна през рамо… и разбра, че тя не говори за секс. Седеше на ръба на леглото, обляна в сиянието, което струеше от нея, а краката й бавно се спускаха към пода. В първия миг, единственото, което Мани можеше да види, бяха гърдите й, така пълни и закръглени, зърната им — настръхнали от хладния въздух в стаята. Но после осъзна, че тя върти стъпалата си, първо едното, а после другото.
Добре… значи не ставаше въпрос за секс, а за подвижността на тялото й.