«Разбра ли сега, задник такъв?», каза си той. Става дума за това тя да проходи — сексът като лекарство… и щеше да е добре да не го забравя. Не ставаше дума за него или за пениса му.
Мани се хвърли напред, надявайки се тя да не забележи следите от оргазма му. Ала нямаше защо да се тревожи. Очите й бяха приковани в собствените й крака със свирепа съсредоточеност.
— Ето… — той трябваше да се прокашля. — Нека ти помогна да се изправиш.
28.
Кучешките зъби на Вишъс се издължиха, когато убийците оформиха полукръг около входа на уличката. «Тези са от старата школа», помисли си той. Поне половин дузина… и несъмнено бяха получили координатите от другите лесъри, в противен случай пелената от мис щеше да скрие касапницата от погледите им.
Като се имаше предвид настроението му, тази среща на стари приятели би трябвало да му се отрази страхотно.
Но имаше един проблем. Улицата бе такава, че можеха да излязат оттук само по един начин (ако не се броеше атакуването на редиците на врага) — като се дематериализират. При нормални обстоятелства това не би било проблем, тъй като опитните бойци бяха в състояние да се съсредоточат достатъчно и да го сторят… но за да го сторят, трябваше да не са сериозно ранени и дори тогава не можеха да вземат ранените си другари със себе си.
Така че ако нещата излезеха от контрол, Бъч щеше да е истински прецакан. Тъй като не беше чистокръвен вампир, той не можеше да се дематериализира, буквално не можеше да разпръсне молекулите си и да ги събере отново на безопасно място.
— Не ставай герой, ченге — промърмори Ви под носа си. — Остави ни да се оправим с това.
— Занасяш ме, нали? — свирепият поглед, който Бъч му отправи, бе мигновен и твърд. — Тревожи се за себе си.
Невъзможно. Нямаше намерение да изгуби и двете стрелки в компаса на живота си само за една нощ.
— Ей, момчета! — подвикна Холивуд на врага. — Само ще си стоите там или ще правим нещо?
И това бе гонгът, отбелязващ началото на срещата. Лесърите се втурнаха напред, срещайки братята лице в лице и пестник срещу пестник. За да е сигурен, че няма да бъдат забелязани, Ви удвои бариерата от мис, така че ако някой минеше от другата страна, да не заподозре, че в уличката се случва нещо.
След това се залови с един от убийците, като в същото време държеше Бъч под око. Разбира се, копелето се хвърли право в сърцето на битката, заемайки се с голи ръце с един висок лесър. Падаше си по сбиванията, а главите бяха любимата му боксова круша… но Вишъс определено би предпочел да се захване с фехтовка или дори да започне да използва ракетомет. От някой покрив. Така че дори да не припарва до боя. Не понасяше мисълта, че ченгето се доближава толкова до врага, защото един господ знаеше какво можеше да бъде извадено от някой джоб или какво можеше да му бъде сторено с пистолет или ве…
Ритникът дойде сякаш от нищото и се стовари върху тялото му като наковалня. Ви полетя във въздуха и докато се блъскаше в каменната стена, си припомни какво повтаряха на учениците си, когато все още имаха такива. «Правило номер едно в битките? Не изпускайте шибания си противник от очи.»
В крайна сметка, даже да имаш най-добрия нож на света, ако блееш, рискуваш да се превърнеш в топка за пинг-понг. Ако не и по-лошо.
Ви напълни дробовете си с въздух, който ударът бе изкарал от тях, и използва прилива на кислород, за да се хвърли напред и да сграбчи за глезена противника си, замахнал за втори ритник. Лесърът обаче притежаваше забележителни умения и му излезе със завъртане, извадено сякаш от «Матрицата», използвайки Ви като опора, за да се обърне във въздуха. Тежкият ботуш уцели Ви право в ухото и главата му отхвръкна настрани, когато цял куп сухожилия и мускули се разкъсаха.
Истински късмет, че болката му помагаше да се съсредоточи.
Тук законът на гравитацията си каза думата и лесърът, достигнал най-високата точка на дъгата, която бе описал, политна надолу, разперил ръце под себе си, за да не се сгромоляса по очи на асфалта. Очевидно очакваше Ви да пусне крака му, обезвреден от ритника, който бе превърнал главата му във въртящо се снежно кълбо.
Обаче, не. Извинявай, сладурче.
Въпреки гадния ефект от удара, Ви още по-здраво стисна глезена на противника си и го изви в обратна на пируета му посока.
Прас!
Нещо се счупи или размести, а като се имаше предвид колко здраво държеше глезена, трябва да беше коляното или някой от двата пищяла.
Лесърът изпищя, гърчейки се на земята, ала Ви не бе приключил с него. Извади един от черните си кинжали и сряза мускула от задната страна на крака, а после си спомни за Бъч. Сграбчи кичур коса, дръпна го и върху шията на гърчещото се създание се появи алена огърлица.