Беше целувал тези устни и му беше харесало. Беше виждал тези очи да пламват от страст.
Можеше да е първият на Блей… първият и единствен А вместо това? Неговият братовчед…
— О, господи…
— Господарю, хапнете!
Останал без капчица енергия, за да се съпротивлява на каквото и да било, той се подчини — сдъвка механично залъка и го преглътна през сухото си гърло. После го направи отново. И отново. За негово учудване, въглехидратите успокоиха земетръсната зона в стомаха му и по-скоро, отколкото бе вярвал, че е възможно, вече търсеше нещо по-питателно. Ала следващото в менюто беше бутилка вода, която Лейла придържаше, докато той отпиваше на малки глътки.
— Може би трябва да направим малка почивка — каза Куин, преди тя да се е опитала да му пробута нова порция хляб.
Докато се завърташе на една страна, усети как костите в краката му изтракаха и си даде сметка, че ръката му почива по различен начин върху гърдите — по тях имаше по-малко мускули. Спортните шорти също му бяха по-широки в кръста.
Беше си причинил всичко това само за седмица. Ако продължаваше така, много скоро изобщо нямаше да прилича на себе си.
Всъщност, то вече се бе случило. Както Джон Матю беше забелязал, той не само се беше остригал, но и бе свалил както двата пиърсинга от веждата и устната си, така и близо дузината от ушите си. Отишли си бяха и халките на гърдите му. Все още носеше пиърсинга на езика си, както и онези ниско долу, но всичко, което можеше да се види, си бе отишло.
Беше му дотегнало от него самия заради толкова много неща. Писнало му бе нарочно да се държи като аутсайдер. Омръзнала му бе славата, че спи с който му попадне. Освен това вече нямаше и грам желание да се бунтува срещу някакви закостенели, назадничави сухари. За бога, не му трябваше психиатър, за да му обясни какво го бе превърнало в това, което е. Семейството му беше самото съвършенство — аристократично и консервативно… и наказанието им за това беше бисексуален син, който спеше с куцо и сакато, имаше цял куп железа по лицето, готик дрехи и слабост към иглите. Но колко от тези неща бяха част от истинската му същност и колко се дължаха на бунта, породен от това, че го смятаха за разнооко извращение?
Кой беше той, по дяволите?
— Да опитаме с още малко? — обади се Лейла.
Точно това беше въпросът.
Когато тя се приближи с багета в ръце, Куин реши да престане с глупостите. Отвори уста като птиче, което родителите му хранят, и я изяде до троха. И още. А след това, сякаш прочела мелите му, Лейла поднесе към устните му сребърна вилица, на която беше набодено парченце телешко.
— Нека опитаме с това, господарю… Но дъвчете бавно.
Как ли пък не. Свирепият глад най-сетне си каза думата и той се нахвърли на месото като хищник и едва не отхапа зъбците на вилицата. Ала Лейла се справи чудесно, подавайки му залък след залък толкова бързо, колкото той ги лапаше.
— Чакай… спри — измърмори Куин изведнъж, уплашен, че ще повърне.
Отново се отпусна по гръб и сложи ръка на гърдите си. Трябваше да си поема въздух на съвсем малки глътки. Задишаше ли дълбоко, щеше да изповръща всичко, което бе изял.
Лицето на Лейла се появи над неговото.
— Господарю… може би трябва да спрем.
Куин я погледна с присвити очи и я видя както трябва за първи път, откакто бе дошла. Господи, биваше си я, с цялата тази светла коса, вдигната високо, разкривайки поразяващо съвършено лице. С ягодовочервените си устни и зелени очи, които грееха на светлината на лампата, тя бе точно това, което расата ценеше, когато ставаше дума за гени — не се виждаше абсолютно никакъв недостатък.
Пресегна се и докосна лекичко кока й. Толкова беше мек. Никакъв лак за коса — сякаш вълните на косата й сами знаеха как да застанат така, че най-добре да подчертаят прекрасното й лице.
— Господарю? — каза тя, като се напрегна.
Куин знаеше какво се крие под робата й — гърдите й бяха великолепни, стомахът й — плосък като дъска… а ханшът и коприненомеката женственост между бедрата й бяха точно от нещата, заради които един гол мъж би легнал и върху натрошено стъкло.
Знаеше го, защото бе виждал всички тези неща с очите си, докосвал бе по-голямата част от тях, и дори бе целувал някои избрани местенца.
Но не я беше обладавал. Нито пък бе отишъл много далеч. Като ерос, тя бе обучена за секс, но при липсата на Примейл, който да бъде с Избраниците, тя знаеше само теорията, но нямаше никакъв опит в «практиката», така да се каже. И за известно време на Куин му бе забавно да й покаже това-онова. Само че му се бе струвало някак нередно.