— Добре — тя вдигна ръце, в знак, че се предава. — Ако отида на север, няма да мога да задоволявам потребностите от кръв на всички ви. Ето защо се връщам в Светилището, за да се възстановя и да изчакам да бъда повикана. Когато това стане, идвам от тази страна, давам ви онова, от което се нуждаете, а после отново се прибирам там. Така че — не, не мога да отида в планината.
— Исусе… — ама че използвачи бяха. Трябвало е да предвидят този проблем… или пък Фюри е трябвало да се досети. Освен ако… — Говори ли с Примейла?
— И за какво по-точно? — сопна се тя. — Кажете ми, господарю, вие бихте ли признали провала си на бойното поле пред своя крал?
— Как, по дяволите, си се провалила? Та ти поддържаш колко… четирима от нас?
— Именно. И служа на всички ви изключително ограничено.
Лейла изведнъж се изправи и отиде до прозореца. Докато тя се взираше навън, на Куин наистина му се прииска да я желае. В този момент би дал всичко, за да изпита към нея онова, което тя изпитваше към него… в края на краищата, тя имаше всичко, което семейството му ценеше — същинско въплъщение на достойна за възхищението на обществото жена. И го желаеше. Ала когато надникнеше в себе си, Куин откриваше другиго в сърцето си. И нищо не можеше да промени това. Никога… както се опасяваше.
— Не знам коя или какво съм всъщност — Лейла като че ли говореше на себе си.
Е, това важеше и за двамата.
— Няма да го откриеш, ако не напуснеш Светилището.
— Невъзможно, ако служа…
— Ще използваме някоя друга. Съвсем просто е.
Тя си пое рязко дъх, а после каза:
— Но, разбира се. Ще постъпите както желаете.
Куин се загледа в строгата линия на брадичката й.
— Но това ще ти помогне.
Лейла му хвърли гневен поглед през рамо.
— Но не ми помага… защото тогава ще ме оставите без нищо. Изборът е ваш, но аз съм тази, която трябва да понесе последствията.
— Животът си е твой. Можеш да избираш.
— Няма да говорим повече за това — тя вдигна ръце. — Прескъпа Скрайб Върджин, вие нямате никаква представа какво е да желаеш неща, които не ти е писано да имаш.
Думите й изтръгнаха горчив смях от Куин.
— Как ли пък не знам! — веждите на Лейла подскочиха, а той извъртя очи. — С теб имаме повече общо, отколкото предполагаш.
— Вие имате свобода, целият свят е на ваше разположение. Какво повече бихте могли да желаете?
— Вярвай ми.
— Е, аз искам вас, а не мога да ви имам. То не е по мой избор. А като задоволявам вашите потребности и тези на останалите, имам цел, различна от това да оплаквам загубата на погиналата ми мечта.
Куин си пое дълбоко дъх. Не можеше да не изпитва уважение към нея. Това не беше някакъв пристъп на самосъжаление — тя просто излагаше фактите такива, каквито са.
По дяволите, Лейла бе точно онази шелан, каквато открай време искаше. Дори докато чукаше всичко живо на два крака, дълбоко в себе си винаги бе виждал бъдещето си именно с жена като нея. С безупречно потекло и класа… типът жена, която родителите му не само биха одобрили, но дори биха изпитали и мъничко уважение към него, задето бе успял да си намери такава шелан.
Това беше мечтата му. А ето че сега, когато тя се бе сбъднала… когато стоеше в спалнята му и го гледаше в лицето… той искаше нещо съвсем различно.
— Ще ми се да можех да изпитвам нещо по-дълбоко към теб — дрезгаво каза Куин, отвръщайки на истината с истина. — Бих сторил почти всичко, за да изпитвам към теб онова, което би трябвало. Ти си… жената от моите фантазии. Всичко, което винаги съм искал, но никога не съм вярвал, че мога да притежавам.
Очите й се разшириха толкова, че заприличаха на две луни, красиви и сияйни.
— Тогава защо…
Куин потърка лице и се зачуди какви, по дяволите, ги приказва. И върши.
Когато свали ръце от лицето си, те бяха влажни… но той отказваше да мисли какво ги бе намокрило.
— Влюбен съм — пресипнало отговори. — В другиго. Ето защо.
31.
Откъм коридора се чу шум. Забързани стъпки… Тихи проклятия… от време на време — тъпи удари.
Целият този шумен парад в миг извади Мани от дълбокия му сън. Звуците отминаха, а после изведнъж утихнаха, сякаш зад представлението отвън се бе затворила врата.
Вдигайки глава от леглото на Пейн, където я бе облегнал, Мани погледна пациентката си. Красива. Толкова красива. И потънала в спокоен сън…
Лъчът светлина го блъсна право в лицето. Гласът на Джейн, застанала на прага като тъмен силует, беше напрегнат.