— Трябва ми още един чифт ръце. Веднага.
Нямаше нужда да повтаря. Мани се втурна към вратата, хирургът в него бе готов да се залови за работа, без да задава въпроси.
— Какво имаме?
Докато бързаха по коридора, Джейн докосна опръсканите си с алени петни дрехи.
— Множество травми. Предимно прободни рани, както и една огнестрелна. Освен това ще докарат още един ранен.
Влязоха в залата за прегледи заедно и… о, господи… навсякъде беше пълно с ранени мъже — застанали в ъглите, подпрени на масата, облегнати на плота, ругаещи, докато крачеха напред-назад. Сестрата, Елена, вадеше дузина скалпели и хирургически конци, а дребничък старец със сребърен поднос в ръце предлагаше вода на всички.
— Още не съм ги прегледала — обясни Джейн. — Твърде много са.
— Къде има резервен стетоскоп и апарат за кръвно?
Тя дръпна едно чекмедже и му подхвърли и двете.
— Кръвното ще е много по-ниско от това, с което си свикнал. Както и пулсът.
Което означаваше, че като медик, той нямаше как да прецени истинското състояние на онези, които преглежда. Мани остави стетоскопа и апарата за кръвно.
— По-добре ти и сестрата да се погрижите за първоначалните прегледи. Аз ще се заема с приготовленията за манипулациите.
— Така май ще е най-добре — съгласи се Джейн.
Мани се приближи до русата сестра, която продължаваше да подрежда сръчно инструментите.
— Аз ще поема оттук. Ти върви да помогнеш на Джейн.
Сестрата кимна и започна да снема жизнени показатели, а Мани се зае да отваря чекмеджета, да вади хирургически комплекти и да ги подрежда върху плотовете. Болкоуспокояващите бяха в горния шкаф, спринцовките —в долния. Беше впечатлен от професионалното ниво на мястото — не бе сигурен как Джейн е успяла да го постигне, но всичко тук бе като в истинска болница.
Десет минути по-късно Джейн, сестрата и той се срещнаха в средата на стаята.
— Имаме двама в лошо състояние — докладва Джейн. — И Рейдж, и Фюри губят много кръв… порязванията им са твърде дълбоки и се боя, че може да има засегнати артерии. Зи и Тор имат нужда от рентген, а ми се струва, че освен раната на корема, Блейлок има и мозъчно сътресение.
Мани отиде до мивката и започна да се мие.
— Да се залавяме за работа — огледа се наоколо и посочи един русокос исполин, под чийто ляв ботуш се бе събрала локва кръв. — Аз ще се заема с него.
— Добре. Аз пък ще поема Фюри. Елена, ти направи снимки на тези, които имат счупвания.
Като се имаше предвид, че работят в полеви условия, Мани занесе необходимите инструменти до пациента си… който се бе опънал на пода, където бе рухнал малко по-рано. Масивното копеле бе облечено в кожени дрехи от главата до петите и очевидно адски го болеше, защото главата му бе отметната назад, а зъбите — стиснати.
— Сега ще те прегледам — заяви Мани. — Да имаш проблем с това?
— Не и ако ще попречиш на кръвта ми да изтече.
— Смятай го за направено — Мани взе една ножица. — Първо обаче трябва да срежа крачола и обувката ти.
— Боен ботуш — простена типът.
— Добре. Каквото и да е, трябва да го махна.
Никакво губене на време с развързване — той просто сряза връзките от предната страна и го свали, освобождавайки крак с размерите на куфар. След това беше много лесно да сцепи панталоните от външната страна, чак до бедрото, разтваряйки ги сякаш бяха чизми за езда.
— Какво имаме, докторе?
— Коледна пуйка, приятелю.
— Толкова ли е дълбоко?
— Аха — нямаше нужда да му обяснява, че костта се вижда и че кръвта тече като река. — Трябва отново да се измия. Ей сега се връщам.
След като свърши на умивалника, Мани си сложи чифт ръкавици, седна на пода и взе шишенце лидокаин. Русокосият окървавен здравеняк го спря.
— Не се тревожи за болката, докторе. Заший ме и се погрижи за братята ми… те имат нужда от теб. И сам бих се оправил, но Джейн не ми позволява.
Мани спря.
— Би се зашил сам?
— Правил съм го в продължение на повече десетилетия, отколкото ти си живял.
Мани поклати глава и промърмори под носа си:
— Съжалявам, здравеняко. Нямам намерение да рискувам да подскочиш точно докато работя над раната ти.
— Докторе…
Мани насочи спринцовката право срещу поразително красивото лице на пациента си.
— Затваряй си устата и лягай. Би трябвало да си под пълна упойка за подобна манипулация, така че не се тревожи — пак ще ти се налага да търпиш достатъчно, за да можеш да се правиш на герой.
Нова пауза.
— Добре де, докторе. Не се пали толкова. Просто свършвай с това… и помогни на останалите.
Трудно бе човек да не изпита уважение към лоялността му. Работейки възможно най-бързо, Мани обезболи мястото около раната, забивайки иглата в кръг. Исусе, по някакъв странен начин това го върна обратно към годините му на следване и го накара да се чувства много по-жив, отколкото операциите, които извършваше напоследък.