От гърдите на Ви се изтръгна стон и той погледна към лампата над главата си.
— Ами морфин? — попита Манело, докато срязваше ръкава на коженото му яке. — И не се хаби да се правиш на голям мъж. Последното, от което се нуждая, е да се изповръщаш отгоре си, докато аз човъркам тук долу.
Този път Джейн не отговори, така че Ви трябваше да го стори
— Да. Морфин може.
Докато Манело пълнеше спринцовката, Бъч се завря в лицето му. Дори извадено от строя след поглъщането на лесъра, ченгето пак звучеше смъртоносно опасно, когато заяви:
— Няма нужда да ти казвам да не преебваш приятеля ми, нали?
Хирургът вдигна очи от шишенцето и спринцовката в ръцете си.
— В момента не мисля за секс, много ти благодаря. Но ако мислех, определено нямаше да е с него. Така че вместо да се притесняваш кого оправям, защо не направиш услуга на всички ни и не си вземеш един душ. Вониш.
Бъч примига. А после се поусмихна.
— Топките ти си ги бива.
— Да — направени са от стомана. И са с размерите на църковни камбани.
Миг по-късно Ви почувства хладно потъркване в сгъвката на лакътя си, последвано от леко убождане, а малко след това тялото му сякаш се превърна в топка памук — леко и въздушно. Ала от време на време болката успяваше да се прокрадне до съзнанието му — надигаше се от стомаха и го блъскаше право в сърцето. Само че тя нямаше нищо общо с това, което Манело правеше с раната му — Ви не бе в състояние да откъсне очи от своята шелан, докато тя лекуваше братята му.
През размазаното стъкло на зрението си, я видя как се оправи с Блей и се зае с Тормент. Не чуваше какво казва тъй като ушите му не функционираха особено добре, но Блей очевидно беше благодарен, а и на Тор като че ли му олекна от присъствието и от време на време Манело я питаше нещо, или пък Елена я прекъсваше с някакъв въпрос, а веднъж Тор потръпна и тя спря, за да го успокои.
Това беше животът й, нали? Лекуването, стремежът към съвършенство, всеотдайността към пациентите й. Лекарският й дълг беше нейната същност.
Докато я гледаше такава, Ви нямаше как да не преосмисли случилото се между нея и Пейн. Ако Пейн твърдо бе решила да сложи край на живота си, Джейн несъмнено би се опитала да я разубеди. А когато бе станало очевидно, че не е в състояние да го направи…
Изведнъж, сякаш усетила погледа му върху себе си, Джейн обърна очи към него. Те бяха толкова потъмнели, че цветът им едва се виждаше и за миг тялото й изгуби плътността си, сякаш той й бе отнел волята за живот.
Внезапно лицето на хирурга му препречи погледа.
— Имаш ли нужда от още болкоуспокояващи?
— Какво? — попита Ви, раздвижвайки с усилие удебеления си сух език.
— Простена.
— Не… заради… коляното.
— Не е само коляното ти.
— А… какво?
— Мисля, че тазобедрената става е изместена. Ще трябва напълно да ти сваля панталона.
— Все тая…
Ви отново се загледа в Джейн, почти без да усеща как ножицата сряза двата му крачола догоре. Но съвсем ясно разбра кога хирургът свали дрехите от тялото му. Издаде го рязкото поемане на дъх, което той побърза да прикрие миг по-късно. Реакцията му безсъмнено не се дължеше на предупрежденията, татуирани на Древния език.
— Съжалявам, докторе — промърмори Ви, без сам да е сигурен защо се извинява за касапницата под кръста му.
— Аз… ъъъ… ще те покрия — човекът изчезна някъде и се върна с одеяло, което метна върху корема на Ви. — Просто трябва да прегледам ставите ти.
— Добре.
Очите на Ви се върнаха върху Джейн и той усети, че се пита дали ако тя не бе умряла и не се бе върнала от мъртвите като дух, щяха да опитат да имат дете. Съмнително бе дали след стореното му от баща му той би могъл да изкара нещо друго, освен оргазъм. Пък и никога не бе искал деца… и досега не искаше. Ала от нея би излязла невероятна майка. Тя се справяше страхотно с всичко, с което се захванеше.
Дали й липсваше това да е жива? Защо никога не я бе попитал?
Лицето на хирурга, изникнало пред него, прекъсна мислите му.
— Тазобедрената става е изместена. Ще трябва да я наместя, преди да се заема с коляното, тъй като се тревожа за кръвообращението ти.
— Просто ме оправи — простена Ви. — Направи каквото е необходимо.
— Добре. Сложих коляното ти във временна ортеза — при тези думи човекът погледна към Бъч, който въпреки молбата да си вземе душ, се бе облегнал на стената, само на една-две стъпки от тях. — Нуждая се от помощта ти. Никой друг наоколо не е свободен.