Ченгето веднага се отзова — оттласна се от стената и се приближи.
— Какво искаш да направя?
— Дръж таза му неподвижен — човекът се качи върху стоманената маса и приклекна до краката на Ви, за да не си удари главата в лампата. — Ще ни трябва сила за това, няма друг начин. Застани срещу мен и ще ти покажа къде да сложиш ръце.
Бъч го стори начаса — приближи се още малко и протегна ръце надолу.
— Къде?
— Тук — Ви смътно усети топла тежест от двете страни на бедрата си. — Малко по встрани… точно така. Добре.
Бъч погледна към Ви през рамо.
— Готов ли си?
Глупав въпрос. Все едно да попиташ някого дали е готов за челен удар.
— Нямам търпение — промърмори Ви.
— Съсредоточи се върху мен.
Ви направи точно това… виждаше зелените пръски в лешниковите очи на ченгето, очертанията на чупения му нос, едва наболата брада.
Когато човекът стисна долната част на бедрото му и започна да я повдига, Ви подскочи върху масата, главата му се отметна назад, челюстта му се напрегна.
— Полека — каза ченгето. — Съсредоточи се върху мен.
Как ли пък не. Имаше болка и БОЛКА. А това тук беше БОЛКА.
Вишъс се бореше за въздух, невралните му пътища бяха задръстени от сигнали, тялото му сякаш изригваше, въпреки че кожата си оставаше непокътната.
— Кажи му да диша — нареди някой. Вероятно човекът.
О, да, със сигурност щеше да го направи. Ама друг път.
— Добре, на три ще върнем ставата на мястото й… готов ли си?
Ви нямаше представа на кого говори лекарят, но ако се обръщаше към него, той изобщо не бе в състояние да му отговори. Сърцето му подскачаше лудешки, дробовете му сякаш бяха от камък, мозъкът му бе като Лас Вегас през нощта, а…
— Три!
Вишъс изкрещя.
Единственият по-силен звук бе изпукването, когато ставата му дойде на мястото си. Последното, което видя, преди да напусне хотел «Съзнание», бе как Джейн обърна панически глава. В очите й имаше див ужас, сякаш най-страшното, което можеше да си представи, бе как той страда…
И тогава Ви разбра, че все още я обича.
32.
В стаята на Куин цареше тишина… Както ставаше обикновено, когато някой взривеше бомба, била тя истинска, или метафорична.
Исусе Христе, не можеше да повярва, че го бе изрекъл на глас. Въпреки че в стаята бяха само двамата с Лейла, имаше чувството, че се е качил на покрива на някоя сграда в сърцето на Колдуел и го е изкрещял с мегафон.
— Приятелят ти — прошепна Лейла. — Блейлок.
Куин усети как сърцето му се вледенява, но след миг кимна.
— Да. Той.
Изчака по лицето на Лейла да се изпише отвращение… или дори шок. С произход като неговия, той се бе нагледал на хомофобия, а Лейла беше Избраница, в сравнение с което безсмислиците на глимерата бяха истинска мъдрост.
Красивият й поглед се задържа върху лицето му.
— Мисля, че знаех. Виждала съм те как го гледаш.
Е, с това вече беше свършено.
— И не те притеснява? Това, че е друг мъж?
Последва моментна пауза. А отговорът, който долетя след това, го преобрази по най-странен начин:
— Ни най-малко. Защо да ме притеснява?
Куин бе принуден да извърне очи. Защото се тревожеше от онова, което проблясваше в тях.
— Благодаря ти.
— За какво?
Единственото, което успя да направи, бе да свие рамене. Кой би могъл да предположи, че да те приемат ще бъде толкова болезнено, колкото и непрекъснато да те отхвърлят?
— Мисля, че е по-добре да си вървиш.
— Защо?
Защото той бе на път да се превърне в градинска пръскачка, а нямаше желание да циври пред когото и да било. Дори и пред нея.
— Господарю, всичко е наред — гласът й бе неизразимо сериозен. — Аз не ви съдя по пола на онзи, когото обичате… а по това колко го обичате.
— Тогава трябва да ме ненавиждаш. — Исусе, защо устата му продължаваше да работи? — Защото му разбих сърцето.
— Значи… той не знае какво изпитвате?
— Не — Куин присви очи. — И няма да научи, ясно? Никой не знае.
Тя наклони глава на една страна.
— Тайната ви е в безопасност. Ала знам как ви гледаше той. Може би трябва да му кажете…
— Нека ти кажа нещо, което научих по трудния начин. Понякога е твърде късно. Сега той е щастлив… и го заслужава. По дяволите, искам да бъде обичан, дори ако аз просто наблюдавам отстрани.
— Ами вие?
— Какво аз? — Куин понечи да прокара пръсти през косата си, но после си спомни, че я бе остригал. — Слушай, стига сме говорили за това… казах ти го само защото искам да знаеш, че това между нас изобщо не е защото не си достатъчно добра или достатъчно красива. Искаш ли да знаеш истината? Дотук бях със секса. Да спя с когото ми падне не води до никъде и… ами да, приключих с това.