Каква ирония. Сега, когато не беше с Блей, му беше верен.
Лейла се приближи и приседна на леглото, приглаждайки робата си с изящните си, бледи ръце.
— Радвам се, че ми казахте.
— Знаеш ли… аз също — Куин се пресегна и улови дланта й. — И имам една идея.
— Така ли?
— Приятели. Ти и аз. Когато идваш тук, аз ще те храня и ще прекарваме време заедно. Като приятели.
Усмивката й беше неизразимо тъжна.
— Трябва да кажа… винаги съм знаела, че не държите на мен по онзи специален начин. Винаги ме докосвахте сдържано и ми показвахте неща, които ме пленяваха… ала под топлината на страстта, която изпитвах, знаех…
— Ти също не си влюбена в мен, Лейла. Просто не си. Изпита цял куп физически усещания и това те накара да повярваш, че става дума за истински чувства. Проблемът е, че тялото се нуждае от много по-малко, за да се привърже, отколкото душата.
Лейла сложи свободната си ръка върху сърцето.
— Болката е тук.
— Защото си изпитала увлечение към мен. То ще изчезне. Особено когато срещнеш правилния мъж.
Господи, вижте го само. От развратник до психолог само в рамките на седмица. Какво предстоеше сега? Гостуване в някое сутрешно токшоу? Куин протегна ръка.
— Вземи вената ми, за да можеш да останеш по-дълго от тази страна и да решиш какво искаш от живота… не какво се очаква да бъдеш или правиш, а какво ти искаш. Дори ще ти помогна, стига да мога. Господ ми е свидетел, че прекрасно знам какво е да се луташ.
Последва миг мълчание. А после зелените й очи се вдигнаха към неговите.
— Блейлок… не знае какво губи.
Куин поклати мрачно глава.
— О, много добре знае. Вярвай ми.
* * *
Почистването не беше лесна работа.
Докато изваждаше кофа и четка от склада, Джейн прекара през ума си списъка с всички материали, които трябваше да поръча, за да попълни запасите си. Бяха използвали сто опаковки марля, останалите налични количества игли и конци бяха смехотворни, превръзките бяха свършили.
Тя отвори вратата на стаята за прегледи, с хълбок вкара кофата, бутайки я с четката, и спря. Целият под беше оплискан с кръв, кръв аленееше и по долната част на стените. Почервенели тампони марля се търкаляха навсякъде като зловещи валма прах. Три торби за биологични отпадъци бяха препълнени до пръсване, като търбуси, които отчаяно се нуждаеха от лекарство против киселини.
Докато се взираше в пораженията, Джейн си даде сметка, че ако Мани не беше с тях, можеха и да изгубят някой от братята. Рейдж, например, можеше да умре от загуба на кръв. Или пък Тор, чиято на пръв поглед проста контузия на рамото се бе оказала нещо далеч по-сериозно. В крайна сметка се бе наложило Мани да го оперира, след като бе приключил с операцията на Вишъс.
Джейн затвори очи и облегна натежалата си глава в дръжката на четката. Като призрак, тя не изпитваше същото изтощение, като приживе — нямаше болка и схванатост, нито усещането, че някой е привързал тежести за глезените й. Сега само съзнанието й се уморяваше, дотам, че трябваше да затвори очи, за да не вижда и да не прави абсолютно нищо… сякаш контролното табло на мозъка й имаше нужда да бъде изключено, за да се охлади.
Тогава тя спеше. И сънуваше.
Или пък не… както вероятно щеше да се случи днес. Безсънието все още й създаваше проблеми от време на време
— Първо ще трябва да изметеш.
Тя вдигна рязко глава и се помъчи да се усмихне на Мани.
— Мисля, че си прав.
— Защо не оставиш аз да се погрижа?
Как ли пък не. Изобщо не бързаше да се затвори в една от болничните стаи и да се взира в тавана. Освен това Мани несъмнено бе също толкова уморен, колкото и тя.
— Кога яде за последен път? — попита го
— Колко е часът?
Джейн си погледна часовника.
— Един.
— Следобед?
— Да.
— Преди около дванайсет часа.
Той самият изглеждаше изненадан от отговора си.
Джейн посегна към телефона на бюрото.
— Ще се обадя на Фриц.
— Слушай, няма нужда…
— Сигурно всеки момент ще рухнеш.
— Всъщност се чувствам страхотно.
Типично по мъжки. Освен ако… По дяволите, той наистина изглеждаше пълен с енергия, а не изцеден.
Все едно. Въпреки това щеше да се погрижи той да се нахрани.
Поръчването на храната не отне повече от минута и Фриц наистина се зарадва. Обикновено след Последното хранене, икономът и останалите догени се оттегляха за кратка почивка, преди да подхванат дневното чистене, но определено биха предпочели да работят.