— Пусни го, бамбина — чу се да казва.
И тя го стори.
По дяволите, никога не му бе хрумвало да боготвори закона за земното притегляне, но сега изпита точно това желание — да се просне пред олтара на Нютон и да заридае от благодарност за благословията, която караше всички неща да падат на земята.
Несъзнателно, без никакво предупреждение, мократа му ръка я сграбчи и я притегли към него, придържайки я здраво, докато устните му смучеха зърното й, а езикът му го милваше. Ала нямаше защо да се тревожи, че я е обидил. Тя зарови ръце в косата му и го притисна до себе си, докато устата му я похищаваше, извивайки гърба й и задържайки я съвършено изправена — гола жена, готова да бъде завладяна.
Без да я пуска, Мани угаси лампата и пъхна и двама им под топлата струя на душа. Сияние отново обгърна тялото й, докато той коленичеше пред нея, улавяйки с език и водата, която шуртеше между гърдите й и се стичаше по стомаха й.
Пейн протегна ръка, за да запази равновесие, но Мани беше по-бърз и внимателно я сложи да седне на пейката. След това постави ръка на тила й и я целуна страстно, докато се протягаше за сапуна, с намерението да се погрижи тя да стане много, много чиста. Езикът й срещна неговия, зърната й се притискаха в гърдите му, устните й — в неговите, и усещането бе толкова всепоглъщащо, че той нито забелязваше, нито го беше грижа, че косата му залепва за черепа, а хирургическите дрехи — за тялото му.
— Лечителю… — простена Пейн, когато той започна да я сапунисва.
Горната част на тялото й стана хлъзгава и гореща, докато дланите му я обхождаха старателно — от шията до ханша. А след това се залови с краката: започна от изящните й стъпала и глезени и продължи нагоре, по прасците, сгъвката на коленете й… Водата ги обгръщаше, падаше между тях, отмивайки пяната в мига, в който той я насапунисаше, а звукът от плискането върху плочките бе заглушаван единствено от стоновете на Пейн. А много скоро щяха да станат още по-шумни.
Докато я целуваше по шията, Мани разтвори коленете й, намествайки се между тях.
— Казах ти… — той съпроводи думите си с леко ухапване, — че къпането ще ти хареса.
В отговор ръцете й го стиснаха за раменете, а ноктите й се впиха в кожата му с такава страст, че той се зачуди дали не беше време да започне да мисли за бейзболна статистика, пощенски кодове… цените на автомобилите.
Елинор Рузвелт.
— Прав си, лечителю — промълви тя, дишайки тежко. — Харесва ми… но ти си твърде облечен.
Мани затвори очи и потрепери. А после се овладя достатъчно, за да може да проговори.
— Не… добре съм си така. Ти просто се облегни назад и ме остави да се погрижа за всичко.
Преди Пейн да успее да отвърне, Мани запечата устните й със своите, притискайки я към стената с гърдите си. За да отвлече вниманието й от темата за неговите дрехи, той плъзна и двете си ръце от вътрешната страна на бедрата й и прокара пръсти по женствеността й.
Когато почувства колко е влажна (и то от влага, която нямаше нищо общо с водата, а само с онова, което копнееше да усети върху езика си), той се отдръпна лекичко и погледна надолу.
Мили… боже… толкова беше готова за него. И как само изглеждаше, извита назад, с гърди, блеснали от водата, устните й — полуотворени и леко подпухнали от целувките му, краката й — раздалечени.
— Ще ме вземеш ли сега? — простена тя; в очите й гореше огън, кучешките й зъби бяха издължени.
— Да…
Мани стисна коленете й и се наведе, откривайки с устните си онова, което допреди малко бе изпивал с поглед. Пейн извика под мощния му напор и бързия ритъм, с който той засмука женствеността й, безпощадно, без да крие колко силно я желае. Когато тя се разтвори широко, езикът му нахлу в нея и той почувства всичко — пулсациите, начина, по който тялото й се блъскаше в брадичката и носа му, ръцете й, сграбчили с все сила главата му.
Нямаше причина да спира дотук.
С нея той притежаваше безпределна издръжливост и знаеше, че докато е с всичките си дрехи, може да продължава по този начин… до безкрай.
Вишъс се събуди в легло, което не беше неговото, но му отне само микроскопична частица от секундата, за да разбере къде се намира. Лечебницата. Една от стаите за възстановяване.
Разтърка здравата очи и се огледа наоколо. Вратата на банята беше открехната и светлината, която се процеждаше от запалената лампа, бе достатъчна, за да вижда… и първото, което привлече погледа му, беше спортният сак на пода.
Беше един от неговите. И по-точно — онзи, който бе дал на Джейн. Само че тя не беше тук. Или поне не в тази стая. Ви се надигна и изпита чувството, че е претърпял автомобилна катастрофа — по цялото му тяло изригна болка, сякаш то бе антена и нервната му система приемаше всеки радиосигнал в света. Той простена и се премести, провесвайки крака през ръба на леглото… а после трябваше да спре, за да си поеме дъх. Няколко минути по-късно настъпи моментът да се оттласне от матрака и да се моли да успее. Повдигна се с надеждата…