Бинго. Краката му го удържаха.
Онази част от тялото му, върху която Манело беше работил, все още не бе готова да пробяга маратон, но когато Ви махна превръзките и стегна и отпусна мускулите си няколко пъти, трябваше да признае, че е впечатлен. Раната от операцията на коляното вече бе зараснала почти напълно, оставяйки само едва забележим розов белег. Ала най-важното бе, че под него сякаш бе станало истинско чудо — чувстваше ставата си фантастично. Въпреки че все още бе малко схваната, Ви усещаше, че тя работи съвършено. Тазобедрената става също беше като нова.
Проклетият му хирург беше истински чудотворец.
Докато отиваше към тоалетната, погледът му се плъзна по спортния сак и в съзнанието му нахлуха спомени от преживяното под въздействието на морфина, далеч по-ясни, отколкото в мига, в който се бяха случили. Господи, Джейн беше забележителна лекарка. В рутината на нощите той не толкова го бе забравил, колкото не бе имал възможност да го види с очите си. Тя винаги даваше всичко от себе си за своите пациенти. Винаги. И не лекуваше братята просто защото те бяха свързани с него. То нямаше нищо общо с него — в онези моменти те бяха нейни пациенти. Тя би лекувала цивилни, членове на глимерата и дори хора по абсолютно същия начин.
Когато влезе в банята, Ви се пъхна под душа… и му се стори, че в кабината е твърде тясно. Докато мислеше за Джейн и сестра си, изпита ужасното чувство, че когато си бе тръгнал преди две нощи, прекалено бе опростил нещата, виждайки всичко единствено в черно и бяло. Дори не си бе направил труда да помисли, че в случая има и друга връзка — тази между двете жени. Той мислеше единствено за себе си и Пейн, сякаш отношенията лекар-пациент изобщо не съществуваха.
Всъщност не. Мислеше единствено за себе си, но не и за Пейн и това, което тя искаше от живота си. Нито пък какво Джейн бе или не бе направила за своята пациентка.
Застанал с наведена глава под душа, Ви се взираше в канала между краката си, а водата го удряше по тила.
Не го биваше по извиненията. Нито по приказките.
Но не беше и бъзливец.
Десет минути по-късно си наметна един болничен халат и закуцука към кабинета. Ако неговата Джейн бе тук, най-вероятно щеше да е заспала на бюрото си, като се имаше предвид колко от леглата в стаите за възстановяване бяха заети от братята, които бе лекувала.
Все още нямаше никаква идея какво да й каже за кожените панталони, но поне можеше да опита за станалото с Пейн.
Само че кабинетът беше празен.
Ви седна пред компютъра и откри своята шелан за по-малко от петнайсет секунди. Докато инсталираше охранителната система на имението, Дупката и лечебницата, беше сложил камери във всички стаи, с изключение на тази на Първото семейство. Разбира се, те можеха да бъдат изключени съвсем лесно… какъвто бе случаят в стаите на всички братя и излизаха на монитора като черни квадрати.
Което беше добре, тъй като Ви нямаше никакво желание да ги гледа как правят секс.
Камерата в синята стая за гости обаче все още работеше и на светлината на запалената нощна лампа той видя свитата на кълбо фигура на своята шелан. Тя спеше дълбоко, но очевидно — неспокойно. Челото й беше сбърчено, сякаш мозъкът й отчаяно се мъчеше да задържи лекуващия умората сън. Или пък й се присънваха неща, които я дразнеха, вместо да й доставят удоволствие.
Първият му порив бе да отиде право там, ала колкото повече мислеше, толкова повече осъзнаваше, че най-доброто, което би могъл да направи за нея, е да я остави да си почине. Двамата с Манело бяха работили часове наред, целия предобед. Освен това тази вечер нямаше да излиза — заради контузиите Рот бе отменил всички дежурства.
Исусе… Обществото на лесърите. Не беше виждал толкова много убийци от години… и нямаше предвид само дузината, които се бяха появили предишната нощ. Готов бе да се обзаложи, че през последните две седмици, Омега беше създал поне сто от гнусните копелета… Имаше чувството, че те са като хлебарки — на всяка, която забележиш, се падаха поне десет, които не виждаш.
Добре че братята бяха толкова смъртоносни. А и Бъч се възстановяваше сравнително бързо, след като се направеше на Дистройър… по дяволите, Вишъс дори бе успял да се погрижи за него след операцията. Не че си спомняше кой знае какво от това, но все пак.