Пейн прокара ръце по нея, търсейки скрит лост или механизъм, който да премести рафтовете настрани, а сцената с огледалото отново и отново се разиграваше в ума й. Толкова се страхуваше… не за себе си, а за него и това, към което го беше тласнала. Отново. Беше искала връзка с брат си. Ала не такава. Не и тези отровни отношения.
— Някакъв напредък?
Тя погледна през рамо към лечителя си. Застанал на прага на офиса, той все още бе мокър, но поне от него вече не капеше вода и освен това бе увил една бяла кърпа около врата си. Късата му, тъмна коса бе щръкнала, сякаш я бе разрошил, докато я подсушаваше, и я бе оставил така.
— Не мога да намеря изход.
Което описваше много повече от онова, което ставаше в момента.
Пейн изгуби още малко време, взирайки се в купчинките жълти блокчета, кутиите с химикалки и прилежно подредените пособия, за чието предназначение можеше единствено да гадае. Когато най-сетне се отказа и отстъпи назад, лечителят й все още стоеше на прага и се взираше в нея. Очите му бяха потъмнели от чувства, устните му бяха изтънели… и по някаква причина изражението му я накара да осъзнае съвсем ясно колко бе облечен. Колко облечен бе винаги, когато бе с нея.
Освен това не й бе позволил да го докосне, нали така?
— Съгласен си с брат ми — мрачно заяви тя. — Нали.
Не беше въпрос. И Пейн изобщо не се изненада, когато той кимна.
— Това между нас не е нещо дългосрочно — отвърна той ужасяващо нежно. — Не и за теб.
— Ето защо не съм имала удоволствието от секса с теб
Веждите му подскочиха за миг, сякаш откровеността й го караше да се чувства неловко.
— Пейн… това между нас не може да се получи.
— Кой го казва? Ние избираме кого…
— Имам живот, към който трябва да се върна.
Колко арогантно от нейна страна, помисли си Пейн, внезапно останала без дъх. И през ум не й беше минало, че може да има и друго място, където той трябва да бъде. Но разбира се, както брат й беше изтъкнал, какво всъщност знаеше за него?
— Имам семейство — продължи Мани. — Работа. Кон, който трябва да отида да видя.
Пейн се приближи до него с наведена глава.
— Защо мислиш, че трябва да бъде или/или? И преди да си се опитал, не си прави труда да ме убеждаваш, че не ме желаеш. Знам, че не е вярно — миризмата ти те издава.
Лечителят й се прокашля.
— Сексът не е всичко, Пейн. А когато става дума за нас двамата, сексът беше просто средство, за да се изправиш на крака.
При тези думи през тялото й пробяга нова вледеняваща тръпка, сякаш в стаята изведнъж бе повял студен вятър. Но после тя поклати глава.
— Желаеше ме, лечителю. Когато се върна и ме видя в леглото… миризмата ти нямаше нищо общо със състоянието ми и ако се преструваш, че не е така, значи си страхливец. Крий се, ако искаш, лечителю…
— Името ми е Мани — избухна той. — Мануел Манело. Доведоха му тук, за да ти помогна… и в случай че не си забелязала, вече си на крака. Значи съм успял. Така че в момента очаквам отново да направите каквото си поискате с ума ми и да ме оставите да се мъча да различа ден от нощ и сън от реалност. Това е твоят свят, не моят. И е именно или/или.
Погледите им се впиха един в друг и ако в този миг сградата беше пламнала, Пейн нямаше да е в състояние да извърне очи… нито пък той, даде си сметка тя.
— Може да се получи — каза задавено. — Ако ти позволят да идваш и да си отиваш, когато поискаш, би ли останал с мен?
— Пейн…
— Въпросът ми е съвсем ясен. Отговори ми. Сега — веждите му подскочиха и тя не бе сигурна дали е развълнуван или отблъснат от дързостта й, но в този миг това изобщо не я интересуваше. — Истината си е истина, независимо дали е изречена на глас или не. Така че най-добре да си кажем всичко.
Той бавно поклати глава.
— Брат ти мисли…
— Майната му на брат ми. Искам да знам какво мислиш ти.
В напрегнатото мълчание, което последва думите й, Пейн си даде сметка какво бе казала току-що и отново й се прииска да изругае. Отпусна глава и се загледа в пода — не от слабост, а от раздразнение. Достойните жени не използваха подобни думи, нито пък притискаха някого, още по-малко пък за нещо такова.
Всъщност, една благовъзпитана жена би се държала настрана, докато най-възрастният мъж в семейството взема важните решения в живота й — от това къде ще живее до това с кого ще се обвърже.
Яростни изблици. Секс. Ругатни. Ако продължаваше в същия дух, желанието на Вишъс много скоро щеше да се сбъдне, тъй като щеше да се стори на лечителя си — не, на Мани — толкова непривлекателна, че той сам щеше да помоли да го махнат оттук и да изтрият спомените за времето, прекарано заедно с нея. Никога ли нямаше да се доближи до примера на Лейла за женско съвършенство?