Въздухът излизаше със свистене през ноздрите му; за миг нищо не се случваше, а после Бъч отново се залови за работа… този път с четири гумени ленти. За аматьор демонстрираше страхотен инстинкт: и наустникът, и корсетът имаха стоманени халки, разположени на равни интервали и ченгето възнамеряваше да изцеди всичко от тях.
Все така систематично, Бъч прокара кукички през халките по наустника и опъна кожените ленти, закачайки ги за предната и задната част на корсета.
Което застопори главата на Ви обърната право напред.
След това Бъч го завъртя и тялото му започна да описва кръгове, сякаш се возеше на някаква гротескна въртележка. В скованото му състояние това здравата се изгаври с ума му и не след дълго Ви не бе сигурен кой всъщност се движи — той или стаята. Около него едно след друго преминаваха неща — барът, вратата, масата… Бъч… леглото, прозорците… и отново барът, вратата, масата… Бъч…
Който бе отишъл до окачените по стените камшици и вериги. И стоеше там, приковал очи във Вишъс.
Като влак, влизащ в гара, въртенето постепенно се забави, докато накрая съвсем спря… и двамата останаха един срещу друг.
— Каза, че няма никакви правила — процеди Бъч. — Още ли го мислиш?
Неспособен нито да кимне, нито да поклати глава, Ви направи каквото можа със стъпалата си, помръдвайки ги нагоре-надолу.
— Сигурен ли си?
Когато Ви повтори движението, очите на Бъч проблеснаха на светлината на свещите… сякаш в тях имаше сълзи.
— Добре тогава — дрезгаво каза той. — След като искаш да го направим по този начин.
Избърса лицето си, обърна се към стената и тръгна покрай наредените играчки. Когато го видя да се приближава до камшиците, Ви си представи как те се впиват в него, а шиповете по краищата им потъват в плътта му… но Бъч продължи напред. После идваха щипките за зърна и стоманените белезници с шипове, които можеха да бъдат сложени около глезените, ръцете, гърлото…
Когато Бъч отмина и последното приспособление, Ви се намръщи, чудейки се дали ченгето просто го дразни… което изобщо не беше забавно…
Ала в този миг Бъч спря и посегна към…
Ви простена и започна да се мята в механизма, който го задържаше във въздуха. Отворил широко очи, той направи всичко по силите си, за да му се примоли, но не можеше нито да помръдне глава, нито да говори.
— Каза, че няма никакви ограничения — с усилие изрече Бъч. — И така ще го направим.
Мощни спазми разтърсваха краката на Ви, гърдите му се бунтуваха от липсата на кислород.
По качулката, която Бъч бе избрал, нямаше никакви отвори — нито за очите, нито за устата, нито за ушите. Беше направена от кожа и съшита с помощта на метален конец и единственият начин, по който кислородът проникваше в нея, беше през два замрежени отвора толкова назад, че до очите не достигаше никаква светлина… а въздухът трябваше да мине през горещата, плувнала в пот кожа, преди да влезе през устата и да проникне в дробовете. Ви я беше купил, но никога не я бе използвал. Беше я запазил единствено защото тя го ужасяваше, което бе достатъчна причина да я задържи.
Да му отнемат и зрението, и слуха бе единственото, което можеше да го накара да обезумее… и именно това бе причината Бъч да избере маската. Той прекрасно познаваше най-уязвимите места на Ви… физическата болка беше едно, ала психологическият ужас бе неизразимо по-страшен. И поради тази причина — много по-ефикасен.
Бъч бавно се приближи и мина зад него. Ви трескаво се мъчеше да се обърне, но пръстите на краката му не успяваха да стъпят достатъчно здраво на земята — още един успешен ход от страна на ченгето. Едно бързо движение и качулката беше надяната на главата му, здраво и сигурно.
Недостигът на кислород в мозъка му настъпи незабавно. Нямаше въздух, нито капчица, никакъв…
Почувства нещо върху крака си. Нещо дълго и тънко. И студено.
Като острие.
И замръзна. Толкова внезапно и изцяло, че инерцията от предишните му движения го залюля напред-назад, тялото му — същинска статуя, придържана единствено от две метални ленти.
Дишането му вътре в качулката отекваше като гръм в ушите му, докато цялото му внимание беше насочено към усещането под кръста му. Ножът бавно и неумолимо пътуваше нагоре и докато го правеше, се плъзна от вътрешната страна на бедрото му… оставяйки след себе си топла струйка, която се стече по коляното му.
Ви дори не усещаше болка, докато острието се насочваше към члена му — мисълта какво вещае това сякаш взриви бутона му за унищожение.