Толкова обикновени думи… ала смисълът им. Мили боже, смисълът им.
— Може ли да те прегърна? — попита тя задавено.
Мъжът, когото обичаше, разпери силните си ръце.
— Не е нужно да бъде или едното, или другото — отвърна Джейн, докато се хвърляше в разтворените му обятия.
Начаса, без никакво усилие, тялото й стана плътно — магическата химия между тях я извика в реалния свят и я задържа там. А когато Вишъс зарови лице в косата й, потръпвайки, сякаш беше пробягал огромно разстояние и най-сетне бе пристигнал у дома, Джейн знаеше точно какво изпитва.
Докато притискаше своята шелан до себе си, Ви имаше чувството, че са го отворили… и отново са го зашили.
Господи, какво бе сторил Бъч за него! За всички им!
Подходът, който ченгето бе избрал, се беше оказал най-правилният. Невъобразимо ужасяващ… но абсолютно правилен. И докато Ви държеше Джейн в обятията си, погледът му обходи мястото, където се бе разиграло всичко. Сега то беше почистено и разтребено… с изключение на две неща, които нямаха място там — лъжица и чаша, на дъното на която имаше нещо, приличащо на вода.
Значи е било просто една илюзия. Нищо не го бе порязало. И Ви беше готов да се обзаложи, че Бъч бе оставил двете вещи на толкова видно място нарочно, та когато той се събуди, да разбере точно по какъв начин е бил прекършен.
Като погледнеше назад, му се струваше толкова глупаво… не, не случилото се между него и ченгето, а това че никога не бе мислил за Блъдлетър и годините, прекарани във военния лагер. За последно бе станало дума за миналото му, когато за първи път беше с Джейн… и то само защото тя го беше видяла гол и трябваше да й обясни.
«Баща ми не искаше да създавам потомство.»
Това бе всичко, което й бе казал. А после, като труп, изплувал на повърхността на някое застояло езеро, цялата тази гадост отново бе потънала на дъното, затлачвайки се в песъчливото дъно на самата му същност.
Пр. Дж. или преди Джейн той никога не си бе свалял панталоните, докато правеше секс. Не от срам (или поне така си казваше), а просто защото нямаше желание да задълбава отношенията си с анонимните мъже и жени, които беше чукал.
Сл. Дж.? Тогава беше различно. Нямаше нищо против да бъде гол с нея, навярно защото тя напълно бе запазила самообладание при вида му. И все пак, като се замислеше сега, винаги я беше държал на разстояние, дори когато тя бе в прегръдките му. Всъщност, беше по-близък с Бъч… но то беше като мъж с мъж и поради това някак не толкова заплашително.
Без съмнение — наследство от неразрешени проблеми с майка му. След всичко, което тя му беше причинила, Ви просто не бе в състояние да се довери на жена така, както на братята или на най-добрия си приятел.
Само че Джейн никога не го беше предавала. Всъщност, тя беше готова да заглуши собствената си съвест, само и само той да не е принуден да извърши немислимото деяние, което близначката му искаше от него.
— Ти не си майка ми — прошепна той в косата на своята шелан.
— Абсолютно си прав — Джейн се отдръпна и го погледна право в очите… съвсем в неин стил. — Аз никога не бих изоставила сина си. Нито бих се отнесла по този начин с дъщеря си.
Ви си пое дълбоко дъх, а когато го изпусна, имаше чувството, че се освобождава и от всички митове, с които бе определял себе си… и Джейн… и връзката им.
Трябваше да промени начина си на мислене.
Заради тях. Заради себе си. Заради Бъч.
Исусе, изражението върху лицето на приятеля му по време на разигралото се тук тази вечер бе направо съкрушително.
Така че — да, време бе да престане да използва какво ли не от външния свят, за да се оправя с чувствата си. В продължение на дълго време екстремният секс и болката му се бяха стрували прекрасно решение на проблемите, ала в действителност те бяха като коректор върху пъпка — грозотата си оставаше вътре в него.
Онова, което трябваше да стори, бе да се оправи с цялата тази гадост вътре в себе си, та да няма нужда Бъч (или който и да било друг) да го прекършва, за да може той да излее това, което го измъчваше. По този начин «игричките» можеха да бъдат единствено за удоволствие с Джейн.
Я го вижте само — май най-сетне беше готов да потърси психиатричния еквивалент на препарат против акне.
Като нищо много скоро щеше да се озове пред камерите, нареждайки неща като: «Достатъчно е само едно намазване със «Самоосъзнаване»… а след това изплакнете с «Да определиш себе си», и ето че умът и чувствата ви са чисти и сияещи…»
Е, добре, сега вече наистина бе взел да откача. Милвайки меката коса на Джейн, той промълви: