— Нещата, които имам тук… Ако си навита, все още ще искам да играем… ако разбираш какво имам предвид. Но от сега нататък ще е само за забавление и само между мен и теб.
По дяволите, бяха правили цял куп див, необуздан секс в този апартамент и той винаги щеше да го прави с нея. Стига и тя да искаше…
— Харесва ми онова, което правим тук — Джейн се усмихна. — Възбужда ме.
Е, и това ако не накара члена му да навири глава.
— И мен.
Докато й се усмихваше в отговор, Ви си даде сметка за единственото, което можеше да обърка нещата. Намерението му да обърне нова страница беше похвално, ала как щеше да продължи в същия дух? Просто не можеше да си позволи да се събуди утре вечер и отново да бъде онзи, който излизаше от релсите.
Е, явно щеше да му се наложи да разбере как, нали?
Той нежно погали своята шелан по бузата.
— Преди да те срещна, никога не съм имал връзка. Но трябваше да знам, че рано или късно ще се озовем в задънена улица.
— Обикновено така става.
Ви се замисли за братята и за многобройните караници и сериозни раздори между твърдоглавите бойци. Някак си, рано или късно всичко се оправяше… нерядко — като си разменяха по някой и друг пестник. Което беше типично в мъжки стил.
Очевидно бе, че на двамата с Джейн им предстоеше същото. Не размяната на юмруци, разбира се, а това, че ги очакваха трудности, които рано или късно щяха да бъдат разрешени. В крайна сметка това беше истинският живот… не приказка.
— Ала знаеш ли кое е най-хубавото? — попита неговата Джейн, докато обвиваше ръце около врата му.
— Че вече нямам чувството, че съм умрял, защото не си част от живота ми?
— Е, това също — тя наклони глава към него и го целуна. — Три думи — секс за сдобряване.
О, да! Само дето…
— Чакай, това не са ли две думи? Предлозите броят ли се?
— Е, защо да не се броят?
— Или пък — помирителен секс?
— Това също става — пауза. — Споменавала ли съм, че ти си най-сексапилният многознайко, когото познавам?
— Хей, възразявам срещу тази забележка! — той наведе глава и докосна устните й със своите. — И най-добре я запази за себе си — все пак имам репутация на корав тип, която трябва да поддържам.
— Тайната ти е в безопасност с мен.
Ви изведнъж стана сериозен.
— Аз съм в безопасност с теб.
Джейн го докосна по лицето.
— Не мога да ти обещая, че в бъдеще не ни очакват още трудни моменти и съм сигурна, че невинаги ще сме на едно мнение. Но знам едно — ти винаги ще бъдеш в безопасност с мен. Винаги.
Вишъс я притегли към себе си и намести глава в извивката на шията й. Когато тя умря и се завърна при него в прекрасната си призрачна форма, той бе предположил, че няма повече стъпала, които да изкачват. Ала беше сгрешил. Любовта, даде си сметка, беше като камите, които изработваше в пещта си. Когато я изковеш, тя е лъскава и нова, и острието й грее на светлината. Вземаш я в ръка, пълен с оптимизъм какво ще бъде да я изпиташ в битка, и нямаш търпение да го направиш. Само че първите една-две вечери са малко странни, докато все още свикваш с нея, а тя — с теб.
С течение на времето стоманата започва да губи блясъка си, по дръжката се появяват петна, острието се нащърбва тук-там. Но в замяна получаваш нещо, което ти спасява живота. След като веднъж се опознаете, тя става такава част от теб, че сякаш се превръща в продължение на ръката ти. Защитава те и ти помага да браниш братята си; дава ти увереността и силата да посрещнеш всичко, изскочило срещу теб в нощта. Тя е с теб, където и да отидеш — точно над сърцето ти, винаги там, когато и да ти потрябва.
Все пак, трябва да поддържаш острието. И от време на време да пренавиваш дръжката. И да проверяваш баланса.
Интересно… всичко това се разбираше от само себе си, когато ставаше дума за оръжия. Защо тогава не му бе просветнало, че същото важи и за обвързването?
Боже, помисли си, чудейки се на собствената си глупост, може би производителите на картички биха били навити да пуснат серия за Свети Валентин със средновековен, готически мотив. Той можеше да им даде цял куп идеи.
Затвори очи и докато държеше Джейн, си каза, че е почти доволен, задето беше рухнал така, след като в резултат на това бяха стигнали дотук. Е, навярно би предпочел да го бяха сторили по по-малко мъчителен начин, стига да имаше такъв. Само че не беше сигурен дали е възможно. Мястото, където бяха сега, трябваше да бъде заслужено.
— Искам да те попитам нещо — нежно каза той.
— Всичко.
Ви се отдръпна лекичко, без да престава да я милва по косата с ръката в ръкавицата. Мина известно време, преди най-сетне да изрече онова, което беше на върха на езика му: