— Ще ми позволиш ли… да правя любов с теб?
Докато гледаше Вишъс и усещаше тялото му, притиснато до своето, Джейн знаеше, че никога няма да го остави да си отиде. Никога. Знаеше също така, че ако бяха в състояние да се справят със случилото се през последната седмица, значи връзката им имаше издръжливостта, потребна за всеки добър брак… или обвързване.
— Да — каза тя. — Моля те…
През времето, откакто бяха заедно, хелренът й безброй пъти бе идвал при нея за секс — денем и нощем; под душа и в леглото; облечен, съблечен или полуоблечен… и винаги — бързо и мощно. Тази негова неудържимост… винаги бе усилвала възбудата й… Неудържимостта, както и непредсказуемостта му — Джейн никога не знаеше какво да очаква — дали щеше да поиска нещо от нея, дали щеше да завладее тялото й, или пък да се завърже, така че тя да може да прави каквото си пожелае с него.
Единствената константа бе, че никога не го правеше бавно.
А ето че сега просто я милваше по косата, прокарваше пръсти през кичурите и ги прибираше зад ушите й. После, без да откъсва очи от нейните, бавно долепи устни до нейните. Погали ги със своите, близна ги лекичко, но когато тя ги разтвори, не нахлу в нея както правеше обикновено. Вместо това продължи да я целува… докато тя се почувства почти упоена.
Обикновено желанието изригваше в нея като пламък, но този път то се разля бавно по тялото й, като я умиротворяваше и отпускаше, носейки със себе си спокойна възбуда, която въпреки това бе също толкова дълбока и разтърсваща, колкото и несдържаната страст, която изпитваше обикновено. Ви се раздвижи и Джейн стори същото — водена от него, тя легна по гръб, докато той се повдигна и покри тялото й със своето. Целувката им не спря нито за миг и Джейн бе толкова погълната от нея, че дори не забеляза кога ръката му се мушна под ръба на ризата й. Топлата му длан се плъзна нагоре, насочвайки се към гърдите й… Когато ги откри, нямаше подръпване или стисване, а просто прокарване на палеца му върху зърното й, отново и отново, докато гърбът й не се изви в дъга и тя не простена в устата му.
А после ръцете й докоснаха хълбоците му… и откриха онези белези, които беше видяла и които продължаваха към…
Вишъс улови китките й и ги върна върху леглото.
— Не мисли за това.
— Стореното от него…
— Шшт.
Той отново започна да я целува и макар че за миг Джейн искаше да се възпротиви, много скоро насладата надделя и я накара да й се отдаде изцяло.
«Всичко вече е в миналото», каза си тя. И каквото и да се бе случило, то ги бе довело дотук.
Това бе всичко, което й трябваше да знае.
Гласът на Вишъс достигна до слуха й, нисък и плътен.
— Искам да сваля дрехите ти. Може ли?
— Да… моля те… Господи, да!
Събличането беше част от удоволствието, също така прекрасно, както и крайната му цел — телата им да се долепят едно до друго, без нищо помежду им. И някак си постепенното разкриване на онова, което той бе виждал толкова пъти, направи изживяването ново и специално.
Гърдите й се втвърдиха още повече, когато хладният въздух ги облъхна, докато тя гледаше как той я съзерцава. Желанието беше там, изписано върху лицето му… ала имаше и още нещо — благоговение, благодарност… и уязвимост, която тя бе усещала, но никога досега не бе виждала така ясно.
— Ти си всичко, от което се нуждая — каза Ви, докато навеждаше глава.
Ръцете му бяха навсякъде — върху корема и ханша й, между бедрата й. Върху влажната й женственост.
Оргазмът, с който я дари, беше като гореща вълна, разляла се в тялото й и понесла я върху блажен облак от наслада. И насред всичко това той проникна в нея — никакви тласъци, просто още от същата вълна, навътре, навън, докато тялото му се движеше и ерекцията му ту се отдръпваше, ту отново потъваше в нея.
Не устремно, а все така бавно и нежно.
Нямаше за къде да бързат — нали разполагаха с всичкото време на света.
Най-сетне той свърши… и Джейн го последва отново, двамата — вплетени един в друг, слени както телом, така и духом.
След това Ви се преобърна и ето че тя се озова върху него, отпусната върху коравите му мускулести гърди, като ленив летен бриз и също толкова лека. Сякаш се рееше във въздуха, изпълваше я топлина…
— Добре ли си? — попита Вишъс, вдигнал очи към нея.
— Повече от добре — Джейн обходи лицето му с поглед. — Имам чувството, че за първи път правихме любов.
— Добре — той я целуна. — Това беше целта.
Положила глава върху туптящото му сърце, тя огледа стената зад масата. Никога не си бе помисляла, че може да е благодарна за такъв ужасяващ набор от «играчки», ала ето че изпитваше точно това. След бурята те бяха намерили покой.