Веднъж разделени, сега отново бяха едно цяло.
41.
Куин крачеше напред-назад из спалнята си, като плъх, търсещ начин да излезе от капана. От всички шибани нощи, в които можеше да им заповяда да си останат вкъщи, Рот бе избрал точно тази. Страхотно!
Докато за пореден път минаваше покрай отворената врата на банята, си даде сметка как това, че забраната да излизат е напълно основателна, само допълнително подклажда гнева му — в момента единствените, които не бяха ранени, бяха Джон и Хекс. Всички други бяха взели участие в мелето и бяха пострадали повече или по-малко.
Имението се беше превърнало в същински лазарет.
И въпреки това, те тримата можеха да са навън и да търсят разплата.
Куин спря пред вратата на терасата и погледна към грижливо поддържаните градини, цветята на които всеки миг щяха да разцъфтят. Тъй като лампата в стаята му беше угасена, той прекрасно виждаше басейна, покрит за зимата. И дърветата, с все още голите им клони. И цветните лехи, които…
Блей беше ранен.
… все още бяха просто симетрично оформени купчинки тъмна пръст.
— Мамка му.
Потривайки вече късата си коса, той се опита да пропъди тежестта, настанила се в гърдите му. Според Джон, Блей бил ударен по главата и освен това имал прободна рана в стомаха. За първото следели състоянието му, а за второто доктор Джейн вече се била погрижила като го зашила. Никое от двете наранявания не беше животозастрашаващо.
Което беше добре.
За съжаление, гърдите му не бяха на същото мнение. Откакто Джон Матю му бе съобщил новината, тази проклета болка се бе нанесла там, разполагайки се така удобно, сякаш нямаше никакво намерение да си тръгне скоро.
Куин буквално не бе в състояние да си поеме дълбоко дъх.
По дяволите, ако беше наистина зрял мъж (което, с оглед на това как се оправяше с някои неща, беше доста съмнително, ако не и направо невярно), щеше да излезе в коридора, да отиде до стаята на Блей и да почука на вратата. След това щеше да влезе и лично да се убеди, че червенокосият все още има пулс и че е с всичкия си след удара в главата… а после щеше да отиде да си върши работата.
Ала вместо това ето го тук, преструвайки се, че не мисли за него, докато се опитваше да протрие пътека върху килима.
И като стана дума за това, време бе отново да закрачи напред-назад. Всъщност, би предпочел да отиде в тренировъчния център и да потича, но фактът, че Блейлок беше тук, в това крило, беше като въже, което не му позволяваше да се отдалечи. Без сериозна причина, която да го накара да отиде някъде, като например да се бие… или пък ако къщата се подпалеше, той очевидно не бе в състояние да се откъсне оттук.
А когато отново се озова пред френските прозорци, започна да се досеща защо все спираше там.
Помъчи се да разубеди ръката си да не натиска бравата. Безуспешно.
Резето беше вдигнато и хладният въздух го удари в лицето. Излязъл навън бос и по халат, той почти не усещаше леденостудените плочи под стъпалата си, нито вятъра, който влизаше под халата му и го стискаше право за топките.
От френските прозорци на стаята на Блей струеше светлина. Което беше добра новина — несъмнено щяха да дръпнат завесите, ако правеха секс. Така че беше безопасно да надзърне вътре, нали?
Освен това Блей все още се възстановяваше, така че едва ли щяха да правят креватна гимнастика.
Примирявайки се с ролята си на воайор, той се запрокрадва на пръсти, като се придържаше в сенките и се мъчеше да не се чувства като някой вманиачен почитател. Когато стигна до прозореца, събра сили, наведе се и…
… си пое дъх с облекчение.
Блей беше сам в леглото, облегнат на таблата. Носеше черен халат, вързан на кръста, и черни чорапи. Очите му бяха затворени, а ръката му почиваше над корема, сякаш се грижеше за мястото, което вероятно все още беше превързано.
Някакво движение в другия край на стаята привлече вниманието му. Оказа се Лейла, излизаща от банята с бавна стъпка. Двамата размениха няколко думи — без съмнение той й благодареше, задето му беше дала от кръвта си, а тя му отвръщаше, че за нея е било удоволствие. Нямаше нищо чудно в това, че е тук — тя обикаляше по стаите и Куин вече я беше срещнал малко преди Първото хранене… или поне онова, което би трябвало да е Първото хранене, стига някой да се беше появил.
Лейла излезе от стаята на Блей и Куин зачака Сакстън да се появи. Гол. С роза между зъбите. И шибана кутия шоколадови бонбони.
И ерекция като за световно.