— Благодаря ти, Исусе — промърмори Мани, когато чу бръмченето и бутна вратата с хълбок.
Без да губи никакво време, той отиде право при колата, макар че да извади ключовете, както държеше Пейн на ръце, не беше особено лесно. Нито пък това да отключи вратата. После я настани на мястото до шофьора, като през цялото време се чудеше дали е болна. По дяволите, нямаше никакъв начин да се свърже с когото и да било от нейния свят.
Докато заобикаляше колата и сядаше зад волана, си помисли, че всичко можеше да върви по дяволите — просто щеше да я закара обратно при вампирите…
— Мога ли да те помоля за нещо? — каза тя леко завалено.
— Всичко… какво…
— Може ли да взема вената ти за миг? Усещам се… странно изчерпана.
На това му се казваше готов за употреба. Мани заключи вратите и само дето не изтръгна ръката си, докато й я предлагаше.
Меките й устни откриха вътрешната страна на китката му, ала ухапването не беше бързо, сякаш й беше трудно да събере енергия. Накрая все пак успя и той подскочи, когато острата болка го прониза в сърцето и го замая. Или пък… възможно ли бе това да беше резултат от внезапната, всепоглъщаща възбуда, която сграбчи не само топките и члена, но и цялото му тяло.
Той отметна глава назад и от устните му се откъсна стон, а бедрата му се раздвижиха върху седалката на поршето. Господи, беше прекрасно… ритъмът на смученето й спокойно можеше да бъде върху ерекцията му… и въпреки че би трябвало да го боли, подръпването и преглъщането му носеха единствено удоволствие — парещо, сладко удоволствие, за което той би умрял.
Мани изпадна в състояние на истинско блаженство; струваше му се, че от векове бяха свързани от зъбите й в плътта му. Времето не означаваше нищо, както и това, че се намираха на паркинга, седнали в кола с прозрачни прозорци.
Майната му на света. Сега съществуваха единствено той и тя. Заедно.
И това беше преди диамантените й очи да се отворят и да го погледнат, приковани не в лицето, а върху шията му.
«Вампир», помисли си той. «Красив вампир.»
«Моя.»
Докато тази мисъл се избистряше в съзнанието му, Мани действаше на автопилот — извъртя глава на една страна, предлагайки й вената си…
Не беше нужно да я кани два пъти. С едно мощно движение Пейн се надигна и само дето не се нахвърли отгоре му с цялото си тяло. Зарови ръка в косата му и я плъзна върху тила му, стисвайки го с такава сила, че той не бе в състояние да помръдне — прикован на място, така че тя можеше да прави с него каквото си поиска… като хищник с плячката си. И сега, когато той беше неин, тя продължи бавно — зъбите й се спуснаха към кожата му, плъзнаха се по основата на врата му, карайки го да настръхне в очакване на пробождането и засмукването.
— По дяволите! — възкликна Мани дрезгаво. — О… да…
Ръцете му я сграбчиха за раменете, придърпвайки я още по-близо.
— Вземи я всичката… вземи… О, господи… Исусе…
Нещо докосна пениса му. И като се имаше предвид, че знаеше точно къде са неговите ръце, трябва да беше тя. Мани се размърда, обзет от неудържимо желание, давайки й толкова място да се движи, колкото му беше възможно… и тя наистина го направи — надолу, нагоре по напрегнатата му ерекция, докато бедрата му й помагаха, подхващайки нейния ритъм.
Запъхтяното дишане и стоновете му изпълниха вътрешността на колата. Не мина много, преди топките му да се напрегнат, а върхът на пениса му да се стегне под напора на усилващото се напрежение.
— Ще свърша — простена той. — По-добре спри, ако не искаш…
В този миг тя развърза шнура на хирургическия му панталон и пъхна ръка вътре…
На Мани му се видяха звезди. В мига, в който кожата й докосна неговата, той свърши така, както никога преди. Главата му отскочи назад, пръстите му се впиха в раменете й, бедрата му подскочиха необуздано. А тя не спираше — нито да пие, нито да се грижи за възбудата му… така че, също както преди, оргазмът му продължаваше ли, продължаваше, насладата — все по-огромна с всеки нов спазъм. Всичко свърши твърде скоро.
Разбира се, той можеше да продължава така цяло десетилетие и пак да си остане жаден за още.
Пейн се отдръпна от него, облегна се в седалката и прокара розов език по острите връхчета на кучешките си зъби. Господи… прекрасното сияние отново се бе появило под кожата й, от което тя изглеждаше като блян.
Но всъщност тя беше точно това, нали?
— Кръвта ти е силна — каза дрезгаво, докато се навеждаше, за да го близне по шията. — Много силна.