Мануел погледна през рамо и тогава Пейн видя, че изобщо не беше наивен — беше насочил пистолета към мъжа пред себе си.
— Всичко е наред, бамбина, държа го на…
В този миг крадецът се изправи не особено стабилно на крака и дулото на оръжието го проследи, когато залитна и се облегна на стената. Очевидно се канеше да избяга.
— Пистолетът остава у нас — каза Мануел. — И не е нужно да ти казвам, че имаш късмет, дето изобщо си жив… след като нападна приятелката ми.
Докато човекът потъваше на бегом в сенките, Мануел също се изправи.
— Трябва да предам оръжието в полицията — каза той и се обърна към нея.
— Всичко е наред, Мануел. Мога да се оправя с пазача, така че нищо да не се разбере. Направи каквото трябва.
Мануел кимна, извади малкото устройство за телефониране, отвори го и натисна няколко копчета. След това го доближи до ухото си и каза:
— Да, казвам се Мануел Манело и току-що се опитаха да ме оберат с пистолет. В клиниката…
Докато той говореше, Пейн се огледа наоколо и си помисли, че не иска всичко да свърши по този начин. Само че…
— Трябва да си вървя — каза, когато Мануел затвори. — Не бива да съм тук, ако ще има още човеци. Това само допълнително ще усложни нещата.
Мани свали телефона от ухото си.
— Да… разбирам — изведнъж се намръщи. — Обаче… ако ще идва полиция, трябва да запомня какво се случи… иначе ще ме заварят с пистолет в ръка и без никакво обяснение за него.
Наистина — изглежда бяха хванати натясно. И като никога, Пейн беше благодарна за тази безизходица.
— Не искам да ме забравиш — тихо каза тя.
— Планът не беше такъв.
— Знам.
Той поклати глава.
— Ти си най-важната във всичко това. Така че трябва да се погрижиш за себе си и ако това означава да изтриеш…
— Доктор Манело! Доктор Манело… добре ли сте?
Пейн погледна през рамо. Първият мъж, когото бяха видели в клиниката, онзи зад бюрото, тичаше към тях през моравата, видимо обзет от паника.
— Направи го — каза Мануел. — А аз ще измисля нещо…
Когато пазачът дойде при тях, Пейн се обърна.
— Тъкмо правех обиколката си — заобяснява той — и докато проверявах кабинетите в другия край на клиниката, ви видях през прозореца. Дотичах възможно най-бързо!
— Добре сме — увери го Пейн. — Ала може ли да направите нещо за мен?
— Разбира се! Обадихте ли се в полицията?
— Да — Пейн се докосна под дясното око. — Погледнете ме.
Той и бездруго я гледаше, а когато още повече се съсредоточи, това съвсем улесни задачата на Пейн — единственото, което трябваше да стори, бе да отвори пътека в мозъка му и да изличи всичко, свързано с нея.
Що се отнасяше до човека, нейният хирург беше дошъл и си бе отишъл сам.
Тя го задържа в транс и се обърна към Мануел.
— Не се тревожи. Спомените му са толкова скорошни, че няма да има никакъв отрицателен ефект.
В далечината се разнесе вой на сирена, пронизителен и настойчив.
— Полицията — каза Мануел.
— Значи трябва да си вървя.
— Как ще се прибереш?
— По същия начин, по който излязох от колата ти.
Изчака го да посегне към нея… да каже нещо… но той просто си стоеше там, а студеният въздух и тишината на нощта ги разделяха.
— Ще ги излъжеш ли, че си заличила спомените ми? — попита той.
— Не знам.
— Е, в случай че трябва да се върнеш, за да го направиш, аз съм в…
— Лека нощ, Мануел. Моля те, грижи се за себе си.
С тези думи тя вдигна ръка и изчезна, тихо и неумолимо.
43.
Клиентът определено беше от странните.
— Е, къде е приятелят ти?
Кари Равич, известна на улицата като Канди, проституираше от девет месеца, така че се бе нагледала на какво ли не. Но това…
Огромният мъж, застанал до вратата на мотелската стая, отговори тихо:
— Идва.
Кари отново дръпна от цигарата с марихуана и си помисли, че поне типът пред нея беше готин. Пък и беше платил пет стотачки и беше наел тази стая. И въпреки това… нещо не беше както трябва.
Странен акцент. Странни очи. Странни идеи. Ала адски секси.
Докато чакаха, тя се бе изтегнала чисто гола върху леглото. Всички лампи бяха угасени, но все пак не беше съвсем тъмно. Клиентът с дебелия портфейл беше сложил върху евтината тоалетка нещо като прожектор, чийто лъч прекосяваше стаята и падаше върху голото й тяло. Сякаш беше на сцена. Или пък беше произведение на изкуството.
Което всъщност не бе чак толкова странно, колкото някои от нещата, които бе правила. По дяволите, ако проституирането не затвърдеше у теб мнението, че мъжете са гадни, извратени копелета, нищо друго не бе в състояние да го направи. Ако оставим настрана обикновените типове, които изневеряваха, и онези, на които това даваше чувството за власт, имаше копелета с фетиш към крака, такива, които обичаха да ги пляскат, други, които искаха да пикаят върху тях…