— Какво искате да направя? — попита, докато вземаше парите и ги стисваше в шепата си.
— Разтвори крака.
Тя се подчини, без изобщо да се поколебае.
Те също не се поколебаха и едновременно се наведоха над влажната й сърцевина.
Мили боже, да не би да имаха предвид френска любов? Самата мисъл за това бе достатъчна, за да я накара да затвори очи и да изтръгне стенание от гърдите й…
— Ау!
Кари се надигна рязко, ала силни ръце я натиснаха върху матрака.
От лекото смучене, което последва, главата й се замая. Но то не беше върху женствеността й. А от двете й страни — там, където краката й се срещаха с тялото.
Ритмично подръпване… като кърмене.
Кари въздъхна и се остави на усещането. Имаше шокиращото чувство, че по някакъв начин те се хранят от нея, но то беше невероятно… особено когато нещо проникна в нея. Може би пръсти… най-вероятно.
Да, определено.
Четири от тях я изпълниха и две отделни ръце започнаха да я подръпват и потупват, докато две усти смучеха плътта й. Тя свърши отново. И пак. И пак.
След бог знае колко време те я близнаха един-два пъти — там, където я бяха смукали, не където бяха ръцете им. А после всичко се отдръпна — устни, пръсти, тела.
Двамата се изправиха.
— Погледни ме — каза лидерът.
Клепачите й бяха толкова натежали, че беше истинско усилие да се подчини. В мига, в който го направи, остра болка прониза слепоочията й. Тя обаче не трая дълго, а след това Кари сякаш… се понесе във въздуха.
Поради което не обърна особено внимание на далечния приглушен писък, долетял малко по-късно от съседната стая… не тази, в която беше сводникът й, а онази от другата страна.
Бум! Туп! Тряс…
Кари започна да се унася в сън, глуха за света, стиснала стотачките, които залепваха за дланта й, докато онова, което беше влажно, постепенно изсъхваше. Не се тревожеше за нищо. Всъщност, чувстваше се невероятно. По дяволите… с кого беше допреди малко?
Кор излезе от стаята на курвата, следван плътно от Троу, и като затвори вратата, се огледа наляво и надясно. Мястото, което войникът му беше избрал за това плътско развлечение, се намираше в покрайнините на града. Занемарената едноетажна постройка беше разделена на около петдесетина миниатюрни кутийки, като канцеларията се намираше чак в дъното вляво. Бяха поискали най-отдалечената стая в другия край, за да могат да се уединят, ала най-доброто, което бяха успели да си набавят, беше предпоследната стая.
Макар че какви бяха шансовете другите да са заети? Та тук нямаше почти никого.
Погледът му обходи паркинга пред тях. Имаше черен мерцедес, който отчаяно се опитваше да изглежда по-нов, отколкото беше всъщност… както и пикап със закрита с хард топ каросерия. Другите две коли се намираха чак в другия край, до канцеларията.
Мястото беше съвършено за целта, за която го бяха използвали. Откъснато. Посещавано от хора, които не искаха никой да се бърка в работата и които бяха готови да направят същата услуга на другите. А и външното осветление беше слабо — повечето от лампите над вратите не работеха… мамка му, дори крушката до главата му беше счупена. Така че всичко тънеше в полумрак.
На Кор и шайката му копелета щеше да им се наложи да си намерят жени от своята раса, които да засищат нуждата им от кръв в дългосрочен план, но докато това станеше, трябваше да се задоволяват с такива като тази, която току-що бяха изчукали, и да го правят в места като това.
— Удовлетворен ли си? — тихо попита Троу.
— Да. Тя ставаше.
— Радвам се…
Мирисът, който долетя до ноздрите им в този миг, накара и двамата да обърнат глави към вратата на последната стая. Кор си пое дълбоко дъх, за да се увери, че не се е заблудил… и потвърждението, че наистина е надушил прясна човешка кръв дойде като неприятна изненада.
За разлика от изражението върху лицето на Троу. Изразяваше неприязън, но не и изненада.
— Не си го и помисляй — отсече той. — Троу… Мамка му.
Воинът вече се бе обърнал към вратата с буреносно изражение, агресивността му — несъмнено разпалена от факта, че там се проливаше кръвта на жена — плодовитостта се усещаше съвсем ясно във въздуха.
— Нямаме време за това — рязко заяви Кор.
В отговор Троу отвори шибаната врата с ритник.
Кор изруга и за миг си помисли дали да не се дематериализира… но един поглед беше достатъчен, за да прогони тази мисъл. Абсурдната героична жилка на Троу беше разкрила същински кошмар.
Една жена беше завързана върху леглото, а в устата й беше натъпкано нещо. Беше полумъртва… твърде близо до гроба, за да бъде спасена. Кръвта й беше навсякъде — опръскала стената до нея, капеща по пода, просмукала се в дюшека. Инструментите на онзи, който й беше причинил това, бяха върху нощното шкафче — два ножа, тиксо, ножици… както и половин дузина прозрачни бурканчета, пълни с някаква безцветна течност.