Капачките им бяха свалени и вътре плуваше нещо…
Откъм банята се разнесе трясък — сякаш някой бе отворил прозорец, а после го бе затръшнал.
Троу понечи да се втурне в стаята, ала Кор се хвърли след него и го стисна за ръката. С едно мълниеносно движение той откачи стоманените белезници, които висяха от колана му, и щракна едната халка около яката китка на своя войник. След това дръпна с цялата си сила и го завъртя, като топка на края на верига. Миг по-късно се разнесе силно «туп», когато долнокачествената хоросанова стена спря инерцията на превърналия се в махало вампир.
— Пусни ме.
Кор го дръпна към себе си.
— Това не ти влиза в работата.
Троу вдигна ръка и заби юмрук в стената, пробивайки дупка в нея.
— Напротив! Пусни ме!
Кор сложи ръка на тила му.
— Не е. Твоят. Свят.
Те се сборичкаха, блъскайки се в разни неща и вдигайки повече шум, отколкото би трябвало. И тъкмо когато бяха на път да се сгромолясат върху окървавения килим, някакъв човек без врат и с тъмни очила се показа на прага. Хвърли един поглед към леглото, един към Кор и Троу и като си измърмори нещо под носа, закри очите си с ръце и се втурна навън.
Миг по-късно вратата на стаята, в която двамата вампири бяха чукали, се отвори и затвори… а после — още веднъж. Високи токчета зачаткаха забързано и неравномерно, а после се чу звук от качване в кола. Изрева двигател и мерцедесът изхвърча от паркинга, несъмнено отнасяйки курвата и парите. Което напълно потвърди мнението на Кор за клиентелата на това място.
— Чуй ме — каза той на Троу. — Чуй ме, глупаво копеле, това не е наш проблем. Но ако останеш тук, ще стане…
— Убиецът избяга!
— Както ще направим и ние.
Бледите очи на Троу се стрелнаха към леглото и за миг гневната маска падна от лицето му. Онова, което се разкри под нея, укроти дори агресията на Кор. Такава болка. Господи, такава болка.
— Това не е сестра ти — прошепна той. — А сега ела с мен.
— Не мога… да я оставя… — широко отворени, замъглени очи срещнаха тези на Кор. — Не искай това от мен.
Кор се обърна, без да пуска своя войник. В стаята все трябва да бе останало нещо от убиеца, нещо, което биха могли…
Влачейки Троу след себе си, Кор влезе в банята и онова, което откри върху прозорчето над тоалетната чиния, го изпълни с мрачно задоволство. Дебелото матирано стъкло беше здраво, ала върху металната рамка имаше яркочервено петно. Тъкмо следата, от която се нуждаеха. Кор посегна към прозореца и прокара два пръста по онова, което бе закачило и раздрало плътта на човека.
Кръвта полепна по кожата му.
— Отвори — нареди той.
Троу отвори уста и облиза пръстите му, затваряйки очи, за да се съсредоточи по-добре, тъкмо когато в далечината се разнесе звук на сирени.
— Наистина трябва да се махаме — каза Кор. — Ела с мен и ще ти позволя да намериш този човек. Съгласен? Просто кимни — Троу го направи, но Кор реши, че се нуждае от нещо повече. — Закълни се.
Троу се поклони.
— Заклевам се.
Кор му свали белезниците… а после двамата се изпариха в същия миг, в който примигваща синя лампа оповести пристигането на полицията.
Кор определено не беше от милостивите. Ала дори да беше, в сърцето му със сигурност нямаше да има място и за капчица милост към човешкия осквернител… онзи, когото Троу си бе набелязал и който скоро щеше да се превърне в негова жертва.
44.
— Доктор Манело?
При произнасянето на името му, Мани рязко се върна в действителността и откри, че все още се намира на моравата пред клиниката «Трикаунти». Каква ирония само — пазачът бе този, в чийто мозък бяха бръкнали, ала въпреки това той мислеше ясно.
— Ъъъ… да. Съжалявам. Какво каза?
— Добре ли сте?
— Не, не съм.
— Е, току-що ви нападнаха… не мога да повярвам как се оправихте с него. В един момент той ви навираше пистолет в лицето, а в следващия пистолетът беше у вас, а той… летеше. Нормално е да не знаете на кой свят сте.
— Аха. Така е.
Появата на ченгетата две секунди по-късно беше последвана от лавина въпроси и отговори. И колкото и да беше невероятно, пазачът нито веднъж не спомена Пейн. Сякаш тя изобщо не бе идвала тук.