Пейн сложи ръка върху разтуптяното си сърце.
— Не разбирам защо… би го направил…
Вишъс погледна през рамо към мъжа, когото тя обичаше.
— Ти си ми сестра. А той е онова, което искаш — Ви сви рамене. — Пък и… аз също се влюбих в човек. Влюбих се в моята Джейн едва час след като я срещнах и… ами, да. Без нея не бих имал нищо. Ако изпитваш към Манело поне половината от това, което изпитвам аз към своята шелан, животът ти никога няма да бъде пълен без него…
Пейн го сграбчи в прегръдките си. И почти не го събори.
— О… братко мой…!
Ръцете му се обвиха около нея и я задържаха.
— Съжалявам, че бях такъв задник.
— Ти беше… — Пейн потърси друга дума. — Да, беше истински задник.
Той се засмя и звукът отекна в гърдите му.
— Видя ли? Има и нещо, за което сме на едно мнение.
Докато го притискаше към себе си, Пейн каза:
— Благодаря ти… благодаря ти…
След миг той се отдръпна.
— Нека поговоря с Рот, преди отново да отидеш при Манело, става ли? Искам първо да уредя всичко… и да, връщам се право у дома. Джейн трябва да мине на визитации, а Братството тази нощ няма да дава дежурства, така че веднага ще се срещна с краля — последва кратка пауза. — В замяна искам само едно.
— Какво? Всичко. Само го назови.
— Ако смяташ да останеш до зазоряване, влез вътре. Тук е адски студено — Вишъс направи крачка назад. — Върви… бъди с твоя… мъж… — той разтърка очи и Пейн имаше чувството, че си е припомнил видяното, когато бе влязъл в банята и я бе заварил с лечителя й. — Ще се върна… Ъъъ… ще позвъня… Имаш ли телефон? Ето, вземи моя… Мамка му, не е у мен.
— Всичко е наред, братко мой. Ще се върна на зазоряване.
— Добре… дотогава би трябвало да имам отговор.
Тя го изгледа продължително.
— Обичам те.
Той се усмихна. Широко и безрезервно. Протегна ръка и я помилва по лицето.
— Аз също те обичам, сестричке. А сега влизай вътре и се стопли.
— Ще го направя — тя подскочи и го целуна по бузата. — Ще го направя!
И като му помаха, се материализира през стъклото. О, колко топло беше вътре в сравнение с терасата… а може би беше заради радостта, нахлула неудържимо в тялото й. Каквато и да беше причината, тя се завъртя на един крак, а после отиде до леглото.
Мануел не просто беше заспал, а почти беше изгубил свяст… не че Пейн я беше грижа. Покатери се на леглото и обви ръка около него. Начаса той простена, обърна се към нея и я притегли в прегръдките си. Когато телата им се прилепиха плътно, а ерекцията му се допря в хълбока й, очите й се стрелнаха към терасата.
Нямаше причина да насилва късмета си с Вишъс… но той си бе тръгнал.
Усмихвайки се широко в тъмното, Пейн се намести удобно и помилва Мануел по рамото. Всичко щеше да се нареди и ключът беше в съкрушителната логика, която Вишъс бе изложил. Всъщност, доводите му бяха толкова основателни, че направо не можеше да повярва как сама не се бе сетила за тях.
На Рот всичко това можеше и да не му хареса, ала нямаше да има друг избор, освен да се съгласи, защото фактите си бяха факти… а той беше справедлив управник, който неведнъж бе показал, че не слугува на старите обичаи.
Докато се наместваше, Пейн знаеше, че за нищо на света няма да заспи и да рискува да бъде изпечена жива от слънцето — самата тя грееше, докато лежеше до Мануел, толкова силно, че хвърляше сенки в стаята.
Не, за нея нямаше да има сън. Искаше просто да се наслади на това усещане. Завинаги.
45.
Вишъс се прибра за частици от секундата и след като се обади на Джейн в клиниката, се отправи към имението през подземния тунел. Когато стигна във фоайето, го посрещна единствено оглушителна тишина, която го накара да се почувства некомфортно. Беше прекалено тихо.
Разбира се, това обикновено би се дължало на факта, че е два през нощта и братята са навън. Ала тази нощ всички бяха тук и вероятно правеха секс, съвземаха се след като бяха правили секс или се канеха да правят секс.
«Имам чувството, че за първи път правихме любов.»
Докато думите на Джейн отново отекваха в ума му, Вишъс не знаеше дали да се усмихне или да си срита задника. Но това вече нямаше значение — от тази нощ пред него се разкриваше един нов свят… не че беше сигурен какво означава това, но нямаше търпение. Просто нямаше търпение.