Докато изкачваше голямото стълбище, насочил се право към кабинета на Рот, той се потупа по всички джобове, които нямаше. Все още беше облечен в проклетата болнична нощница. С петната от кръв. И никакви цигари.
— Мамка му.
— Господарю? Нуждаете ли се от нещо?
Спрял на последното стъпало, Вишъс погледна към Фриц, който почистваше перилата, и едва не го целуна по устата.
— Останах без тютюн. И цигарена хартия…
Старият доген се усмихна толкова широко, че с всичките си бръчки заприлича на шарпей.
— Имам колкото искате в килера. Веднага се връщам… краля ли ще се срещнете?
— Аха.
— Ще ви ги донеса там… както и един халат, може би?
Второто предложение беше изречено деликатно.
— Мамка му, благодаря ти, Фриц. Спасяваш ми живота.
— Не, вие спасявате животи, господарю — икономът се поклони. — Всяка нощ вие и Братството спасявате всички нас.
Фриц забърза надолу с по-бодра стъпка, отколкото можеше да се очаква. Но разбира се, той не обичаше нищо повече от това да бъде полезен. Което беше супер.
Е, добре. Време беше за работа.
Чувствайки се като пълен идиот в болничната нощница, Ви отиде до затворената врата на кралския кабинет, сви ръка в юмрук и почука.
Миг по-късно през дебелото дърво долетя глас:
— Влез.
Ви прекрачи прага.
— Аз съм.
— Какво има, братко?
Рот беше седнал върху трона на баща си зад внушителното писалище в другия край на префърцунено боядисания кабинет. На пода, върху специално изработено алено кучешко легло, се беше излегнал Джордж. При появата на Ви, ретривърът повдигна златистата си глава и наостри съвършените си триъгълни уши. Опашката му затупа по пода в знак на поздрав, ала остана до господаря си.
Кралят и неговото куче водач никога не се отделяха един от друг. И не само защото Рот се нуждаеше от помощта му.
— Е, Ви — Рот се облегна назад в украсения с резба трон и като отпусна ръка, погали Джордж по главата. — Миризмата ти е интересна.
— Така е — Ви се настани срещу краля и като сложи ръце върху коленете си, ги сви в юмруци, мъчейки се да отвлече вниманието си от жаждата за никотин.
— Остави вратата отворена.
— Фриц ще ми донесе цигари.
— Няма да пушиш край кучето ми.
Мамка му.
— Ъъъ…
Беше забравил за новото правило… а да поиска от Джордж да се пръждоса за известно време, беше немислимо — в крайна сметка Рот може и да беше изгубил зрението си, ала все още беше смъртоносен, а Ви вече беше поел дозата си садо-мазо за тази вечер.
Фриц се появи, тъкмо когато черните вежди на краля отново се скриха зад плътните му очила.
— Господарю, тютюна ви — щастливо каза икономът.
— Благодаря, мой човек — Ви пое цигарените хартийки, кесийката и запалката, която досетливият доген не беше забравил. Както и халата.
Вратата се затвори, а Ви погледна към кучето. Джордж беше положил масивната си глава върху лапите, а добрите му кафяви очи сякаш се извиняваха, задето присъствието му пречеше на Ви да запали цигара. Дори размаха предпазливо крайчето на опашката си.
Вишъс поглаждаше кесийката с турски тютюн като някакъв жалък загубеняк.
— Нещо против да си свия една-две?
— Само да чуя изщракване на запалка и ще те изравня с килима.
— Ясно — Ви подреди нещата върху писалището. — Дойдох, за да поговорим за Пейн.
— Как е сестра ти?
— Тя се чувства… прекрасно — Ви отвори кесийката, вдиша дълбоко и трябваше да потисне надигналото се в гърдите му «ммм». — Получи се… не съм сигурен как, но тя е на крака. Като нова е.
Кралят се приведе напред.
— Сериозно? Ама наистина?
— Абсолютно.
— Това е чудо.
На име Мануел Манело, както се оказваше.
— И така би могло да се каже.
— Е, това е страхотна новина. Искаш ли да й подсигурим стая тук? Фриц ще…
— Малко по-сложно е.
Когато веждите на Рот отново се скриха зад тъмните очила, Ви си помисли, че макар и сляп, кралят сякаш се взираше в събеседниците си, както по времето, когато можеше да вижда. Което създаваше усещането, сякаш някой се е прицелил с пистолет в челото ти.
Ви се зае да разстила малки бели листчета.
— Става въпрос за човешкия хирург.
— О… за бога! — Рот вдигна тъмните си очила на челото и разтърка очи. — Само не ми казвай, че между тях има нещо.
Вместо отговор, Ви взе торбичката и се зае да вади тютюн, щипка по шипка.