— Чакам да ми кажеш, че не съм те разбрал правилно — Рот отново си сложи очилата. — Все още чакам.
— Обича го.
— И ти нямаш нищо против?
— Как ли пък нямам. Но тя може да излиза и с някой от Братството и според мен копелето пак няма да е достатъчно добро за нея — Ви взе една от хартийките, върху които вече имаше тютюн, и започна да я навива. — Така че… ако наистина го иска, кой съм аз, че да се меся.
— Ви, знам накъде биеш и няма да го позволя.
Както облизваше една от хартийките, за да я залепи, Вишъс замръзна. За миг си помисли дали да не намеси и Бет в приятния разговор, ала кралят бездруго изглеждаше така, сякаш бе започнало да го мъчи главоболие.
— Друг път не можеш да го позволиш! Рейдж и Мери…
— Рейдж беше пребит за това, забрави ли? И то с основателна причина. Освен това времената се променят, Ви. Войната се разгаря, Обществото на лесърите набира нови попълнения като за световно, а да не забравяме и накълцаните убийци, които открихте в града миналата нощ.
«По дяволите», помисли си Ви. Онези посечени лесъри.
— А и тъкмо получих ей това — без да поглежда, Рот потупа вляво от себе си и вдигна лист хартия, изписан с Брайловата азбука. — Копие от писмо, изпратено по електронната поща на онова, което е останало от Първите семейства. Кор и момчетата му са се преместили… което е и причината да откриете онези лесъри в такова състояние.
— По дяволите! Знаех си, че е той.
— Опитва се да ни постави натясно.
Ви настръхна.
— В смисъл?
Изражението на Рот сякаш казваше: «О! Не се прави, че не разбираш!»
— Някои загубиха цели клонове от семействата си. Избягаха от домовете си, но искат да се върнат. Ала вместо да става по-сигурно, положението в Колдуел става все по-опасно. Точно сега не бива да приемаме нищо за даденост.
С други думи — Рот не приемаше за даденост, че мястото му на трона е сигурно. Независимо къде седеше в момента.
— Повярвай ми, разбирам какво изпитва Пейн — продължи той. — Но в момента трябва да спуснем капаците на прозорците, да залостим вратите и да се приготвим да посрещнем надигащата се буря. Сега не е време допълнително да усложняваме положението, като допуснем човек между нас.
За миг в стаята се възцари тишина.
Докато обмисляше контрааргументите си, Ви взе поредното листче, нави го плътно, близна крайчеца и го залепи.
— Той помогна на моята Джейн миналата нощ. Когато с братята се върнахме след онова меле, Манело запретна ръкави. Той е забележителен хирург. Знам го от личен опит. Изобщо не може да се нарече безполезен — Ви погледна над бюрото. — Ако войната стане още по-ожесточена, още един чифт ръце, които могат да извършват операции, ще ни дойдат добре.
Рот изруга на английски. А после и на Древния език.
— Вишъс…
— Джейн е невероятна, но е само една. А Манело притежава умения, които тя няма.
Рот отново вдигна очилата си и потърка очи. Ожесточено.
— Искаш да ми кажеш, че този тип ще се съгласи да живее тук, ден и нощ, до края на живота си? Не е никак малко да поискаш такова нещо от някого.
— Е, ще го попитам.
— Това не ми харесва.
Дъъъълго мълчание. От което Ви разбра, че постига напредък. Ала и прекрасно знаеше, че не бива да притиска краля.
— Мислех, че искаш да убиеш копелето — измърмори Рот. Сякаш това би било за предпочитане.
Внезапно в ума на Ви изникна образът на Манело, коленичил пред Пейн, толкова ярък, че му се прииска да грабне най-близката химикалка и да си избоде очите.
— Все още искам — отвърна мрачно. — Но… той е мъжът, когото тя желае. Имам ли избор?
Ново дъъъълго мълчание, по време на което Ви натрупа задоволително висока купчинка цигари.
Най-сетне Рот прокара ръка през дългата си цял километър черна коса.
— Ако иска да се вижда с него навън, това не ми влиза в работата.
Вишъс отвори уста, за да възрази, но после я затвори. Този отговор беше по-добър от категоричен отказ, а кой знае какво очакваше в бъдеще — ако Ви бе в състояние да еволюира до състояние, в което дори след кошмара в банята Манело бе останал жив и невредим, всичко бе възможно.
— Звучи ми справедливо — той отново затвори кесийката. — Какво ще правим с Кор?
— Ще изчакаме Съветът да се събере… което несъмнено ще стане в близките една-две нощи. Глимерата ще налапа въдицата и тогава вече ще си имаме истински неприятности — каза Рот, а после добави сухо: — За разлика от всичките ни бели кахъри.
— Искаш ли да събера Братството за среща?
— Не. Нека си починат до края на нощта. Това няма да избяга.
Ви се изправи, облече си халата и прибра пушаческите принадлежности.