Всичко това — заради разноцветните му очи. Бранителите трябваше да го пребият, задето беше опетнил семейната чест. Но не и да го убият. Само че нещата бяха излезеш извън контрол и в изненадващ обрат на събитията брат му се бе опитал да го спаси.
Тази част Куин помнеше отлично. Гласът на брат му, нареждащ на останалите да спрат.
Само че вече бе твърде късно и Куин се бе зареял извън тялото си, далеч не само от болката, но и от света… единствено за да се озове насред море от бяла мъгла, разтворило се, разкривайки врата. Без никой да му казва, бе разбрал, че това е входът към Небитието… така, както бе разбрал, че отвори ли го веднъж, връщане назад нямаше.
Което му се бе сторило прекрасна идея. Нямаше нищо за губене и така нататък…
И въпреки това в последния момент се бе уплашил. Поради причина, която не можеше да си спомни.
Което бе най-странното в цялата история… Онази нощ се бе запечатала така ярко в съзнанието му, но това късче от нея не можеше да си припомни, колкото и да се опитваше.
За сметка на това не беше забравил как се бе върнал в тялото си. Когато се свести, Блей му правеше изкуствено дишане… което беше повече от основателна причина да иска да живее…
Почукването на вратата го разбуди напълно. Надигна се рязко от възглавниците и с помощта на ума си запали лампите, за да се увери къде се намира.
Да. В спалнята си. Сам.
Ала не за дълго.
Докато очите му, все още привикващи със светлината, се насочваха към вратата, вече знаеше кой стои от другата страна. Усещаше деликатното ухание, носещо се оттам, и знаеше защо е дошла. Мамка му, може би точно затова не бе успял да заспи наистина — беше очаквал всеки миг да бъде събуден от появата на Лейла.
— Влез — каза тихо.
Избраницата се плъзна безшумно в стаята и когато се обърна към него, Куин видя, че изглежда ужасно. Изцедена. Съсипана.
— Господарю…
— Можеш да ме наричаш Куин. Всъщност, дори те моля да го направиш.
— Благодаря — тя се поклони в кръста и се изправи с усилие. — Питах се дали бих могла да се възползвам от любезното ви предложение да… пия от вената ви. Изцедена съм и не съм в състояние да се прибера в Светилището.
Когато Куин срещна погледа на зелените й очи, нещо в ума му се надигна… някакво осъзнаване, което всеки миг щеше да дойде на фокус.
Зелени очи. Зелени като нефрит, гроздови зърна и пролетни пъпки.
— Защо ме гледате по този начин? — попита тя, увивайки се още по-плътно в робата си. Зелени очи… върху лице, което… Избраницата хвърли поглед към вратата.
— Може би ще е най-добре да си вървя…
— Съжалявам — Куин тръсна глава и като се увери, че завивайте го покриват до кръста, й даде знак да се приближи. — Току-що се събудих… не ми обръщай внимание.
— Сигурен ли сте?
— Абсолютно. Хайде, ела. Нали сме приятели, забрави ли? — протегна ръка и когато тя се доближи, улови дланта й и я дръпна да седне.
— Господарю? Все още ме гледате по този начин.
Очите на Куин се взираха изпитателно в лицето й, а после се спуснаха надолу по тялото й. Зелени очи…
Какво толкова имаше в проклетите очи? Не беше като да не ги е виждал досега.
Зелени очи…
Той преглътна една ругатня. Исусе, беше като в главата ти да се върти песен, на която си спомняш мелодията, но не и думите.
— Господарю?
— Куин. Кажи го, моля те.
— Куин.
По устните му пробяга усмивка.
— Ето, вземи това, от което се нуждаеш.
Господи, колко беше тънка, помисли си Куин, докато й поднасяше китката си. Тя се наведе и отвори уста. Изключително белите й зъби бяха дълги, ала деликатни. Не като неговите. А убождането им бе също толкова нежно и женствено, колкото и всичко друго у нея.
Което традиционалиста в него намираше за съвсем редно.
Докато Лейла пиеше, той съзерцаваше сложно сплетената й руса коса, голите рамене, красивите й ръце.
Зелени очи.
— Исусе! — когато тя понечи да се отдръпне, Куин сложи длан на тила й и я задържа върху вената си. — Няма нищо. Кракът ми се е схванал.
По-скоро — умът.
Обзет от безсилно раздразнение, той вдигна глава и вместо да я удари в стената, разтърка очи. Когато погледът му отново си дойде на фокус, установи, че се взира във вратата… през която Лейла току-що беше влязла.
Начаса бе въвлечен обратно в съня. Но не онзи за побоя, нито пък за брат му. Видя се застанал пред входа на Небитието… протегнал ръка към дръжката на бялата врата.