— Това беше — обяви ченгето, когато осмата топка се завъртя и влезе в джоба.
— Победи ме.
— Аха — Бъч се ухили и надигна чаша. — Искаш ли реванш?
— Можеш да си заложиш топките.
Миризмата на разтопено масло и подобните на изстрели звуци от развилнели се царевични зърна оповестиха появата на Рейдж… или пък беше Фриц? Не, Холивуд стоеше до машината заедно със своята Мери.
Ви се облегна назад, за да може да погледне през свода на вратата, през фоайето и в трапезарията, където икономът и служителите му подготвяха Последното хранене.
— Човече, Рейдж си играе с огъня — подхвърли Бъч, докато нареждаше топките.
— Давам на Фриц трийсет секунди преди да… А, ето го.
— Ще се престоря, че не съм тук — Ви отпи от чашата си с «Грей Гус».
— Аз също.
Докато те се занимаваха с билярдните топки, Фриц прекоси гневно фоайето, като ракета, насочила се право към целта си.
— Внимавай, Холивуд — подшушна Ви, когато Рейдж се приближи, понесъл кошничка с топли, пресни пуканки.
— Отразява му се добре. Нуждае се от упражнения… Фриц! Как си, мой човек?
Докато Ви и Бъч правеха физиономии, се появи Рив, уловил Елена под облечената си в норка ръка. Както обикновено, копелето беше увито в дебели дрехи и пак както обикновено, се подпираше на бастуна си. За сметка на това усмивката на щастливо обвързан вампир бе лепната на лицето му, а неговата шелан направо сияеше.
— Момчета — поздрави той.
Ви изръмжа някакъв отговор в същия миг, в който Зи и Бела слязоха заедно с Нала. Фюри и Кормия също се появиха, защото днес бяха в имението. Рот и Бет вероятно все още бяха в кабинета, където преглеждаха разни документи… или пък бяха извели Джордж от стаята, за да прекарат малко «време насаме».
След като Джон и Хекс също се присъединиха към тях, както и Блей и Сакстън, единствените, които липсваха, бяха Куин и Тормент, които вероятно бяха в тренировъчния център, и Мариса, която беше в «Убежището». Тези тримата, както и неговата Джейн, която беше в клиниката и попълваше запасите си от материали, изразходени в нощта на боя с лесърите.
И разбира се, близначката му, която в този миг без съмнение беше със своя хирург и… хм, да…
Помещението изведнъж се изпълни с гласове и тела, докато всички си наливаха питиета, предаваха си бебето или си вземаха цели шепи пуканки. Междувременно Рейдж и Фриц зареждаха машината с нова доза царевични зърна. Някой пък сменяше каналите на телевизора… най-вероятно Рив, който никога не бе доволен от онова, което даваха. Друг пък разбутваше огъня в камината.
— Хей! Всичко наред ли е? — тихо попита Бъч.
Ви прикри сепването си като извади една цигара от джоба на кожените си панталони. Въпросът на ченгето беше толкова тих, че беше невъзможно някой друг да го е чул. Което беше добре. Вярно, той щеше да сложи край на прекалената си резервираност, но не искаше никой да знае точно колко далеч бяха стигнали двамата с Бъч. Това беше лично. Запали цигарата и вдиша дълбоко.
— Аха. С мен всичко е наред — след това погледна в лешниковите очи на най-добрия си приятел. — Ами… с теб?
— И с мен.
— Добре.
— Добре.
Я виж само колко добре се справяше с установяването на близост или както там му казваха. Още малко и щеше да си заслужи златна звезда в медицинския картон.
Едно бързо потупване по рамото и ето че Бъч отново се беше върнал в играта и се готвеше за първия удар, докато Ви се наслаждаваше на гордостта от това колко успешно се справяше с плана си да бъде отворен с близките си. Тъкмо отпиваше поредната глътка от ниската, тумбеста чаша с водка, когато очите му се насочиха към арката на вратата.
Джейн надникна колебливо вътре, а бялата й престилка се разтвори, когато се наведе настрани, сякаш го търсеше.
Първият му порив бе да скрие широката си усмивка зад чашата с водка. Ала не го стори. Нов световен ред.
«Хайде, усмихни се, копеле», помисли си той.
Джейн му помаха лекичко, с онази сдържаност, която двамата проявяваха, когато бяха заедно на обществено място, а после се обърна, за да отиде до бара и да си приготви нещо за пиене.
— Задръж за малко, ченге — промърмори Ви, докато оставяше чашата и подпираше щеката си на билярдната маса.
С усещането, че е на петнайсет, той напъха цигарата между зъбите си, загащи впитата си тениска, приглади косата си и… ето че беше толкова готов, колкото беше възможно. Приближи се изотзад до Джейн, която бе подхванала разговор с Мери. Тя се обърна да го поздрави и изглеждаше леко изненадана, че е дошъл при нея.