Пейн задържа погледа на своя похитител.
— Блъдлетър е създал само един мъжки потомък…
— Воинът от Братството на черния кинжал Вишъс — суров смях отекна в помещението. — Чувал съм разказите за неговите перверзни…
— Брат ми не е перверзник!
Тук Пейн най-сетне изгуби самоконтрол; гневът, който я бе поддържал през нощта, в която бе убила баща си, се завърна и я завладя изцяло. Вишъс беше нейна плът и кръв и неин спасител, след всичко, което бе сторил за нея. И тя нямаше да допусне да го обиждат по този начин… дори ако да го защити й струваше живота.
Между един удар на сърцето й и следващия, в нея се надигна вътрешна енергия и обля мазето, където се намираха, в ослепителна бяла светлина. Оковите се стопиха и тупнаха на пръстения под.
Мъжът пред нея отскочи назад и зае бойна позиция; останалите грабнаха оръжията си. Само че тя нямаше намерение да ги нападне… не и физически.
— А сега ме чуйте — заяви Пейн. — Аз съм дъщеря на Скрайб Върджин. Избраница от Светилището. Затова, когато ви казвам, че Блъдлетър, моят баща, е създал само един мъжки потомък, това е факт.
— Лъжа! — задъха се мъжът. — А ти… ти не може да си дъщеря на Майката на нашата раса. Тя никога не е родила…
Пейн вдигна облените си в сияние ръце.
— Аз съм това, което съм. Отхвърлете истината на свой риск.
И последната капчица кръв се отцеди от лицето на мъжа; в стаята последва дълго и напрегнато патово положение — всички оръжия бяха насочени към нея, а тя грееше със свещен гняв. А после главният от тях свали ръце и се изправи от бойната си позиция.
— Не може да е вярно — с мъка успя да процеди. — Нищо от това…
«Какъв глупак», помисли си Пейн и като вирна брадичка, заяви:
— Аз съм кръвната дъщеря на Блъдлетър и Скрайб Върджин. И ти казвам… — тя пристъпи напред, — че убих моя баща, а не твоя — след това вдигна ръка и го зашлеви през лицето. — И да не си посмял да обиждаш моята плът и кръв.
Когато жената го удари, главата на Кор отхвръкна настрани толкова рязко, че той си изкълчи врата, докато се мъчеше да задържи проклетото нещо на мястото му. Кръв изпълни устата му и той я изплю, преди отново да се изправи.
Действително, жената пред него беше величествена в гнева и решимостта си. Висока почти колкото него, тя го гледаше право в очите, стъпила здраво на земята, стиснала ръце в юмруци, готова да ги използва срещу него и шайката му копелета.
Не, тя не беше обикновена жена. И не само заради начина, по който беше стопила оковите.
Всъщност, докато го гледаше така, без да трепне, тя му напомни за баща му. Желязната воля на Блъдлетър бе не само в лицето, очите и тялото й, а в самата й душа.
Кор изпита непреодолимото чувство, че дори те всички да се нахвърлеха отгоре й, тя щеше да се бие до последен дъх и до последния удар на сърцето си. Бог му беше свидетел, че го бе зашлевила като воин. А не като слаба жена.
Ала…
— Той беше мой баща. Сам ми го каза.
— Той беше лъжец — докато го изричаше, тя не мигна, нито извърна очи или наведе глава. — В кристалните купи видях как му се раждат безчет незаконни дъщери. И един-единствен син — моят близнак.
Кор не беше готов да чуе това пред своите воини. Той ги погледна. Дори Троу държеше оръжие, а по лицата на всички се четеше нетърпелива ярост. Едно негово кимване и те щяха да се нахвърлят отгоре й, дори тя да ги превърнеше в пепел.
— Оставете ни — нареди и изобщо не се учуди, че Зайфър бе този, който взе да спори.
— Нека я задържим, докато ти…
— Оставете ни.
Последва миг на пълно вцепенение. А после Кор изкрещя:
— Оставете ни!
Те се обърнаха незабавно и се изпариха по стълбите, отвеждащи в притъмнелия горен етаж. Вратата се затръшна, а след това отгоре се разнесе шум от стъпки, сякаш обикаляха напред-назад, като животни, хванати в клетка.
Кор отново насочи вниманието си към жената. И дълго се взира в нея.
— Търся те от векове.
— До скоро не бях тук.
Изправена срещу него насаме, тя си оставаше все така непоклатима. И докато очите на Кор обхождаха изпитателно лицето й, той усети как ледените пластове в сърцето му се разместват.
— Защо? — попита дрезгаво. — Защо… го уби?
Жената примига бавно, сякаш не искаше да показва уязвимост и й трябваше един миг, за да е сигурна, че няма да допусне подобна слабост.
— Защото нарани близнака ми. Той… подложи брат ми на мъчения и затова трябваше да умре.
«Значи легендите все пак може и да са верни», помисли си Кор.