Потискайки желанието си да я целуне, Мани се изправи и побърза да излезе, за да не го направи, въпреки всичко. Лесно откри въпросния компютър и влезе в интернет с помощта на доста привлекателна русокоса сестра, която се представи като Елена. Десет минути по-късно се върна в стаята на Пейн… и се ракова на вратата.
Тя оправяше косата си и ръцете й трепереха, докато я приглаждаше и опипваше дългата си плитка, сякаш търсеше някакви недостатъци.
— Не е нужно да го правиш — промълви. — Изглеждаш съвършено.
Вместо отговор, тя се изчерви и видимо се смути… което бе изключително прекрасно.
— Право казано, думите ти ми връзват езика.
Отговорът й моментално накара ума му да поеме в посока, в която не би трябвало. Загледан в нея, той заповяда на мозъка си да престане.
— Пейн, аз съм твоят лекар, нали така?
— Да, лечителю.
— Което означава, че ще ти кажа истината. Ще ти кажа точно какво мисля и ще те оставя да решиш… и искам да ме чуеш добре, става ли? Истината е всичко, което имам — ни повече, ни по-малко.
— Значи нямаш нищо, защото твърде добре знам какво е положението ми.
Мани се огледа наоколо.
— Напускала ли си тази стая, откакто се върна от операцията?
— Не.
— Значи цяла седмица си се взирала в четири голи стени, призована към това легло, докато други са те хранили, къпали и грижили за телесните ти функции.
— Не се нуждая от напомняне — сухо каза тя. — Любезно ти благодаря…
— Откъде тогава знаеш къде се намираш?
Пациентката се намръщи замислено… и лицето й стана още по-сексапилно.
— Това е нелепо. Аз съм тук — тя посочи матрака под себе си. — През цялото време бях тук.
— Именно.
Тя го погледна сърдито и Мани прекоси разстоянието между тях.
— Ако нямаш нищо против, бих искал да те взема на ръце и да те отнеса.
Веждите й подскочиха.
— Къде?
— Вън от тази проклета килия.
— Но аз… не мога. Имам…
— Знам — разбира се, че щеше да се тревожи за катетъра, и за да й спести ненужно притеснение, той взе една чиста бяла кърпа от масичката до леглото. — Ще внимавам и с него, и с теб.
След като се увери, че оборудването е подсигурено, той отметна чаршафа, който я покриваше, и я взе на ръце. Тежестта й бе приятно осезаема до гърдите му и той си позволи един миг, в който просто я държеше, главата й — върху рамото му, дългите й крака — преметнати през ръката му. Парфюмът й или пък сапунът, или каквото и да бе то, му напомняше на сандалово дърво и още нещо.
А, да — на оргазми.
Онези, които бе изживял, докато я сънуваше.
Страхотно, сега той беше този, който се червеше като домат.
Пейн се прокашля.
— Твърде много ли тежа? Доста съм едра за жена.
— Съвършена си за жена.
— Не и там, откъдето идвам — промълви тя.
— Значи критериите им не струват.
Мани пренесе скъпоценния си товар през вратата в стаята за прегледи. По негово искане мястото беше празно — беше помолил сестрата да ги остави насаме. Не се знаеше как ще се развият нещата.
Все така без да я пуска, той седна пред компютъра, за да може и Пейн да вижда монитора. Тя обаче като че ли предпочиташе да гледа него… което му беше ужасно приятно, но не му помагаше да се съсредоточи. Нито пък да й обясни защо я бе довел тук.
— Пейн.
— Какво?
Исусе, този неин дрезгав глас! Проклетото нещо бе в състояние да го пререже като нож и да го накара да изпита удоволствие от болката. Да я желае толкова силно и да се въздържа, беше агонизиращо удоволствие, което бе по-прекрасно и от най-добрия секс, който бе правил някога.
Истински оргазъм на предвкусването.
— Трябва да гледаш към монитора — каза Мани, докосвайки я лекичко по бузата.
— Предпочитам да съзерцавам теб.
— Нима? — гласът му одрезгавя и той разбра, че е време отново да се скастри наум.
Обаче — мамка му!
— Караш ме да изпитвам нещо в цялото си тяло. Дори и в краката.
Е, сексуалното привличане можеше да причини нещо такова. Неговите собствени електрически вериги определено горяха като Манхатън посред нощ.
Само че имаше и по-важна причина задето я беше взел в скута си, като че е Дядо Коледа, а тя — малко дете. Нещо по-важно от малко секс набързо… или пък в продължение на цяла седмица. Или дори, господ да им е на помощ, цяла година. Ставаше въпрос за цял един живот. Нейният живот.
— Какво ще кажеш да погледнеш за мъничко към монитора, а после може да ме съзерцаваш колкото си искаш.
— Добре.
Когато тя не извърна поглед от него, Мани се прокашля.
— Компютърът, бамбина.