Изведнъж устните на Ви се разтвориха рязко, а гърлото му се сви. И докато двамата стояха, гърди до гърди, той почувства всеки сантиметър от тялото си.
— Какво се опитваш да кажеш, ченге?
— Сериозно ли мислиш, че лесърите са по-добрият вариант? — дрезгаво отвърна Бъч. — Аз поне ще се погрижа да не свършиш като труп.
В съзнанието на Ви изплуваха образи — невероятно подробни и отвратително извратени. И във всички тях той изпълняваме главната роля.
След един миг, в който никой от двамата не проговори, Бъч направи крачка назад.
— Иди да видиш жена си. Ще те чакам в кадилака.
— Бъч, не говориш сериозно. Не може да говориш сериозно.
Най-добрият му приятел го изгледа хладно.
— И още как — след това се обърна и тръгна по коридора. — Потърси ме. Когато си готов.
Докато го гледаше как се отдалечава, Ви се зачуди дали става въпрос да отидат да се напият… или да прекрачат прага на опасната врата, която ченгето току-що бе отворило.
Дълбоко в себе си знаеше, че става въпрос и за двете.
Мили. Боже.
В стаята за прегледи, докато се взираше в очите на Пейн, Мани смътно си даде сметка, че някъде наблизо някой пуши. С неговия късмет сигурно беше шибаният й брат, който си поемаше дозата никотин, преди да цъфне тук и да омете пода с него.
Все тая. Устата на Пейн бе на сантиметри от неговата, топлината на тялото й преливаше в неговото, а пенисът му бе на път да се пръсне. Той беше мъж, надарен с воля и самоконтрол, ала да спре онова, което предстоеше да се случи, беше извън дори неговите възможности.
Посегна и взе лицето й в шепата си. При допира му устните и се разтвориха и той почувства, че трябва да каже нещо, но гласът му сякаш си беше събрал багажа и се бе изнесъл… очевидно заедно с мозъка му.
По-близо. Притегли я по-близо до себе си и устните им се сляха. И макар че тялото му притежаваше търпението на гладен тигър, той бе много внимателен, докато се докосваха. Господи, беше мека… толкова мека… по начин, от който му се искаше да разтвори и да проникне в нея с всичко, което имаше — пръсти, език, пенис.
Ала нищо от това нямаше да се случи точно сега. Или пък тази вечер. Или дори на следващия ден. Нямаше особен опит с девиците, но беше адски сигурен, че въпреки сексуалната й реакция в момента, начинът, по който щяха да продължат, можеше да се окаже твърде много за нея…
— Още — промълви тя с дрезгава настоятелност. — Още…
За частица от секундата сърцето му спря и той се зачуди дали не греши с намерението си да не бърза. Това не беше тонът на малко момиченце, а на жена, готова за любовник.
И действайки в унисон с теорията, че не е нужно да го моли два пъти, той се подчини, милвайки устата й със своята, преди да засмуче долната й устна. Докато обвиваше ръка около шията й, направо копнееше да разплете косата й и да се изгуби в нея… но то бе почти като да я разсъблече, а мястото не беше подходящо за това.
Пък и бездруго вече бе достатъчно близо до оргазма.
Езикът му се плъзна в нея и от гърдите му се откъсна стон; ръцете му я стиснаха още по-здраво… преди да си заповяда да охлаби хватката, ако не искаше да я счупи. Човече, тя беше като октан в кръвта му — тялото му ревеше като двигател, минал на пълна скорост. А той си беше мислил, че онези сънища са еротични! Пред истинското изживяване те бяха като стайна температура, сравнена с повърхността на Марс.
Езикът му продължаваше играта си — ту проникваше в нея, ту отново се отдръпваше, докато не си заповяда да забави темпото. Бедрата му се търкаха в малкото й дупе на скута му… което му се струваше несправедливо, при положение че тя не можеше да го почувства. Пое си дълбоко дъх… и само след миг зарови лице в основата на шията й…
Ноктите й се забиха в рамото му с такава сила, че ако беше гол, със сигурност щеше да му потече кръв… и това адски го възбуди. Мамка му, мисълта, че има повече от обикновения секс, че тя би могла да се долепи до врата му и да го поеме в себе си по повече от един начин…
Мани изсъска остро и се отдръпна от нея. Отметна глава назад, поемайки тежко въздух.
— Мисля, че трябва да забавим темпото.
— Защо? — попита тя; очите й не пропускаха нищо от него. Доближи се мъничко и почти изръмжа: — Искаш го.
— Мамка му… така е.
Ръцете й докоснаха предницата на ризата му.
— Тогава да продължим…
Мани я сграбчи за китките, докато оргазмът изгаряше върха на пениса му.
— Трябва да престанеш. Веднага.
Срамът й накара гърдите му да се свият болезнено.
— Не, не… не е това.
Когато Пейн не отговори, Мани повдигна брадичката й и неволно се запита дали тя изобщо има някаква представа какво става с мъжкото тяло, когато е толкова възбудено. Исусе, дали изобщо знаеше какво е ерекция?