Трябваше да благодари на близнака си подобаващо. Но как би могла да му се отплати за този дар?
— Нека те върна в стаята ти — лечителят й се изправи с лекота, въпреки нейната тежест. — След като се почистя, ще започнем при теб с къпане с гъба.
Пейн сбръчка недоволно нос.
— Колко клинично.
И отново онази негова загадъчна усмивка.
— Не и по начина, по който аз ще го направя. Вярвай ми — той поспря. — Ей, има ли някакъв шанс да запалиш осветлението, за да не се бутна в нещо? Ти сияеш, но не съм сигурен, че ще ми е достатъчно.
За миг Пейн се обърка… докато не вдигна ръка. Лечителят й беше прав. От нея се излъчваше меко сияние, кожата й хвърляше слаба светлина… Може би това беше сексуалната й реакция?
Логично бе, помисли си. Защото начинът, по който той я караше да се чувства отвътре, бе неудържим като щастие и сияен като надежда.
Когато тя запали лампите и отключи вратите със силата на волята си, той поклати глава и докато се отдалечаваше, подхвърли:
— По дяволите. Владееш някои страхотни номера, момиче.
Може би, но не онези, които й се искаше. Толкова й се искаше да му върне онова, което той бе споделил с нея… ала тя нямаше тайни, на които да го научи, нито пък кръв, която да му даде, защото хората не само че не се нуждаеха от нея, но тя бе в състояние да ги убие.
— Ще ми се да можех да ти се отплатя — промълви.
— За какво?
— Задето дойде и ми показа…
— Приятеля ми? Да, историята му наистина е вдъхновяваща.
В действителност, ставаше дума много повече за мъжа от плът и кръв, отколкото за онзи на екрана.
— Така е — съгласи се тя.
Когато се върнаха в стаята за възстановяване, той я отнесе до леглото и я сложи в него невероятно грижливо, нагласяйки одеялата и чаршафите така, че никоя част от нея да не остане непокрита… намести оборудването, което се грижеше за телесните й функции… бухна възглавниците зад главата й. През цялото време, докато го правеше, гледаше да прикрива бедрата си с нещо. Част от завивка. Сакото си. След това застана от другата страна на масичката на колелца.
— Удобно ли ти е? — Пейн кимна и той каза: — Ей сега се връщам. Извикай, ако ти потрябвам.
Лечителят й изчезна в банята и затвори вратата след себе си… ала не изцяло. Лъч светлина проникваше в душ кабината и Пейн съвсем ясно видя как ръката му се протяга и завърта една ръчка, призовавайки горещия дъжд. След това свали дрехите си. До последната. И тогава за един миг Пейн зърна прекрасна плът, когато той пристъпи под струята и затвори стъклената врата. Звукът на водата се промени и Пейн разбра, че е застанал под нея. Как ли изглеждаше, облян с вода, гладък и топъл, и така мъжествен?
Надигна се върху възглавниците, наклони се на една страна… после още мъничко… и още мъничко, докато почти увисна от леглото…
О, даааа. Тялото му беше обърнато в профил, но тя видя предостатъчно. Изваяни мускулести ръце и гърди, стегнат, тесен ханш и дълги, силни крака. Върху гърдите му тъмнееха косъмчета и образуваха пътечка, която се спускаше към корема му и продължаваше надолу, надолу… толкова ниско… По дяволите, не можеше да види достатъчно, а любопитството й беше прекалено отчаяно и настоятелно, за да го пренебрегне. Как ли изглеждаше мъжествеността му? Каква ли бе на допир…
Пейн изруга и се завъртя тромаво, така че сега беше на ръба на леглото. Изви глава, възползвайки се до краен предел от малкото, което можеше да види през открехнатата врата. Но докато тя се бе премествала, той бе сторил същото — беше се обърнал и Пейн виждаше гърба и… долната част на тялото му.
Тя преглътна мъчително и изпъна шия нагоре, за да зърне още повече. Докато лечителят й разопаковаше сапуна, по плешките му се стичаше вода, образуваше вадичка по гръбнака му и обливаше дупето и задната страна на бедрата му. А след това ръката му разтърка тила му и пяната последва водата, докато той миеше тялото си.
— Обърни се… — прошепна Пейн. — Нека видя всяка част от теб.
Желанието да плъзне очи по още по-голяма част от него се усили, когато той започна да насапунисва долната половина на тялото си. Вдигна единия си крак, после другия, ръцете му — убийствено сръчни, докато се плъзгаха по бедрата и прасците му.
Разбра кога се зае с мъжествеността си, защото отметна глава назад, а тазът му се напрегна.
Мислеше за нея. Сигурна бе в това.
И тогава той се обърна.
Стана толкова бързо, че когато погледите им се срещнаха, и двамата подскочиха.
Въпреки че беше заловена на местопрестъплението, Пейн побърза да се дръпне и да заеме предишната си позиция, оправяйки одеялата, които той така грижливо бе опънал. Лицето й гореше, искаше й се да се скрие…