Пронизителен вик, прозвучал в стаята, я накара да вдигне поглед. Лечителят й бе изскочил тичешком от банята, без да спира водата, по корема му все още имаше пяна, която капеше от…
Мъжествеността му беше великолепен шок. Стърчаща пред тялото му, тя бе твърда, дебела и горда.
— Ти…
Каза още нещо, ала Пейн бе твърде запленена, за да я е грижа, твърде очарована, за да забележи. Дълбоко в нея сякаш се отприщи извор, женствеността й набъбна, готвейки се да го приеме.
— Пейн — каза той, покривайки се с ръце.
Начаса я обзе срам и тя сложи длани върху пламналите си бузи.
— Наистина, толкова съжалявам, че те гледах тайно.
Мани се улови за касата на вратата.
— Не това… — поклати глава, сякаш за да я проясни. — Даваш ли си сметка какво правеше?
Това я накара да се разсмее.
— Да. Повярвай ми, лечителю… напълно си давах сметка какво гледах толкова обстойно.
— Беше се изправила на колене, Пейн. Беше коленичила на ръба на леглото.
Сърцето й спря. Без съмнение, не можеше да го е чула правилно.
Без съмнение.
Пейн се намръщи и той понечи да се втурне към нея… ала тогава си даде сметка, че е чисто гол. При това задникът му не бе единственото, което се развяваше на свеж въздух — на всичкото отгоре имаше и огромна ерекция, докато се разхождаше както майка го е родила. Пресегна се към банята, напипа една хавлия и чак след като я уви около кръста си, отиде до леглото й.
— Аз… не, трябва да грешиш — каза Пейн. — Не може да съм…
— Направи го…
— Просто се протегнах върху…
— А как стигна до ръба на леглото тогава? И как се върна обратно върху възглавниците?
Тя спря поглед върху таблата в долния край на леглото и веждите й се сбърчиха объркано.
— Не знам. Аз… те гледах и не обръщах внимание на нищо друго.
Мъжът в Мани беше поразен и… странно преобразен. Да бъде желан толкова от някой като нея? След това обаче мъжът бе изместен от лекаря.
— Нека погледна какво става.
Той отметна чаршафите и завивките от края на леглото, откривайки долната част на краката й. След това прокара пръст по стъпалото на красивия й крак. Очакваше той да трепне. Но това не стана.
— Усети ли нещо? — попита и когато тя поклати глава, опита и с другия крак. След това се придвижи по-нагоре, обвивайки длани около тънките й глезени. — А сега?
Очите й, когато срещнаха неговите, бяха печални.
— Не усещам нищо. И не разбирам какво си помислил, че виждаш.
Мани продължи нагоре, към прасците й.
— Беше застанала на колене. Кълна се.
Още по-нагоре, към стегнатите й бедра. Нищо.
«Исусе», помисли си. Трябва да бе имала някакъв контрол над краката си. Нямаше друго обяснение. Освен ако… не му се беше привидяло.
— Не разбирам — повтори Пейн.
Нито пък той, но нямаше да е лошо да разбере.
— Ще погледна снимките ти. Ей сега се връщам.
В стаята за прегледи сестрата му помогна да влезе в медицинското досие на Пейн в компютъра. С отработена ефективност Мани прегледа всичко — жизнените й показатели, бележките от прегледите, рентгеновите снимки… откри дори онези, които й бяха направили в «Свети Франсис», което го изненада. Нямаше представа как са успели да се доберат до оригиналните резултати от ядрено-магнитния резонанс — лично той ги беше изтрил почти веднага, след като ги беше вкарал в компютърната система на болницата. Но със сигурност се радваше, че може да ги разгледа отново.
Когато свърши, се облегна в стола и студът, повял около раменете му, му напомни, че все още бе само по хавлия. Което навярно обясняваше защо сестрата го бе зяпнала така, докато говореше с нея.
— Какво, по дяволите… — промърмори, взирайки се в последната рентгенова снимка.
Гръбнакът й си бе наред, прешлените бяха наредени както трябва, призрачното им сияние на тъмния фон съвсем ясно го показваше. Всичко (от медицинската документация до прегледа, който й бе направил току-що) говореше, че първоначалното му заключение беше вярно. Технически, операцията бе извършена съвършено, ала гръбначният й мозък бе непоправимо и необратимо увреден.
Изведнъж пред очите му изникна изражението на Голдбърг, когато бе станало ясно, че Мани не е в състояние да направи разлика между ден и нощ.
Той потърка очи и отново се зачуди дали не полудява. И все пак, знаеше какво е видял… Или пък може би не? И тогава го осени идея.
Завъртя се и погледна към тавана. Както и очакваше — в ъгъла имаше охранителна камера, свързана с контролно табло. Което означаваше, че тя може да проследи всеки сантиметър от това място.