24.
— Добре дошъл в новия свят.
Когато Кор излезе в нощта, всичко беше различно. Не миришеше на горите около замъка, а на градска смесица от смог и отходни канали; чуваха се не меките стъпки на сърни нейде в далечината, а коли, сирени и викове.
— Право ти казвам, Троу, намерил си ни страшно жилище — подигра се той.
— Подслонът ни ще е готов утре.
— И очаква ли се да представлява някакво подобрение? — Кор погледна към невзрачната къща, в която се бяха свирали цял ден. — Или възнамеряваш да ни изненадаш с още по-малко великолепие?
— Уверявам те, че ще го намериш повече от задоволителен. В действителност, като се имаше предвид как изобщо се бяха добрали дотук, Троу беше свършил добра работа. Беше им се наложило да вземат два нощни полета, за да избегнат всякакви проблеми от излагането на дневна светлина, а когато най-сетне пристигнаха в Колдуел, Троу някак си бе успял да уреди всичко. Не само че мазето на порутената къща беше напълно здраво, но имаше и доген, който да им прислужва. Все още не бяха видели постоянното си убежище, но то най-вероятно щеше да се окаже точно това, от което се нуждаеха.
— Силно се надявам да е далеч от тази градска мръсотия.
— Не се тревожи. Добре познавам предпочитанията ти.
Кор не обичаше градовете. Хората бяха тъпи животни, ала безмозъчната тълпа, особено изпаднала в паника, бе по-опасна от онези, които имат ум в главата си — в крайна сметка, никога не можеш да предвидиш как ще постъпи глупакът. Макар че имаше и един плюс да са тук — искаше да опознаят града, преди да оповестят пристигането си на Братството, а за целта нямаше по-подходящо място от това, където се намираха в момента. Къщата, в която се помещаваха, беше в центъра на града.
— Насам — нареди той и тръгна в посоката, която беше избрал, следван от шайката си копелета в боен строй.
Колдуел, щата Ню Йорк, без съмнение нямаше да им разкрие нищо ново. Кор беше научил (както в старите времена, така и в добре осветеното настояще), че нощем всички градове са еднакви, независимо къде се намират. Хората наоколо не бяха трудолюбиви, спазващи законите граждани, а недоволните, онези които бягаха от правилата и не пасваха никъде. И наистина, докато вървяха, минаваха покрай хора, седящи на тротоара в собствените си изпражнения, групички отрепки, които буквално излъчваха агресия, или пък съмнителни жени, които търсеха още по-съмнителни мъже.
На никого обаче и през ум не му мина да опита нещо с шестима яки типове… макар че на Кор почти му се искаше да го сторят. Едно сбиване щеше да им помогне да изразходят малко енергия… въпреки че с мъничко късмет можеха да се натъкнат и на врага и за първи път от две десетилетия насам да се изправят срещу достоен противник.
Свиха зад един ъгъл и се озоваха насред същински наплив от човешката паплач. Пред ярко осветените, подобни на пивници заведения, които се издигаха от двете страни на улицата, имаше дълги върволици полуоблечени хора, чакащи да влязат и да се затворят между четири стени. Кор не можеше да разчете надписите, които висяха над вратите, но по начина, по който мъжете и жените тъпчеха с крака, потръпваха и си приказваха, ставаше ясно, че от другата страна ги очаква временно спасение от безрадостното им съществуване.
Прииска му се да ги изтреби до един и внезапно усети още по-ясно косата, която носеше на гърба си, сгъната на две, прибрана в своеобразната си ножница и скрита под дългото до глезените кожено яке.
За да укроти хищното острие, той му обеща скоро да му даде лесъри.
— Гладен съм — обади се Зайфър.
Както обикновено, не говореше за храна, а и добре беше избрал момента. Подсещането за секс се дължеше на върволицата човешки жени, покрай които минаваха. Пък и те наистина се предлагаха сами, изпивайки с изрисуваните си очи мъжете, за които смятаха, че са от тяхната раса. Или поне изпиваха с поглед останалите от шайката му. Кор те поглеждаха за миг и бързаха да извърнат очи.
— По-късно ще се погрижа да получиш това, от което се нуждаеш — каза той.
Макар да се съмняваше, че самият той ще участва, прекрасно си даваше сметка, че копелетата му се нуждаят от редовно чукане и нямаше нищо против да им го осигурява — както беше научил много отдавна, войниците винаги се биеха добре, когато бяха добре обслужени. Пък и кой знае, възможно бе и той да се включи, стига някоя да хванеше окото му… и да бе в състояние да превъзмогне външния му вид. Разбира се, именно по този начин те изкарваха пари. Неведнъж беше плащал на жени, за да го допуснат в себе си. Което бе далеч по-добре, отколкото да ги принуди да му се подчинят — нещо, което не понасяше, макар че не би признал тази своя слабост на никого.