Очите на Век се преместиха върху кандидат фотографа и честно казано, хладнокръвието им беше малко смущаващо. Дори насред това почти маниакално физическо усилие той бе странно спокоен, съвършено фокусиран… и неоспоримо смъртоносен — Хосе имаше чувството, че ако го пусне, не само апаратът ще пострада непоправимо.
Век изглеждаше напълно способен да убива — спокойно и вещо.
— Век, човече, ела на себе си.
В продължение на миг-два не се случи нищо. Хосе прекрасно си даваше сметка, че досущ като него, всички на уличката се чудят как ще свърши това. Включително и фотографът
— Ей! Погледни ме, мой човек.
Век бавно премести сините си очи върху своя партньор и примига няколко пъти. Постепенно напрежението в ръката му отслабна и Хосе я натисна надолу, така че да може да му вземе апарата… нямаше как да е сигурен дали бурята наистина бе отминала.
— Добре ли си?
Век кимна и намести сакото си. След това кимна още веднъж и Хосе най-сетне се отдръпна. Огромна грешка.
Партньорът му се задейства толкова светкавично, че той изобщо не би могъл да го спре. А юмрукът му се заби в челюстта на фотографа с такава мощ, че най-вероятно я строши.
Копелето увисна безчувствено и другите полицаи го подхванаха, без да кажат абсолютно нищо. На всички им се искаше да го направят, но като се имаше предвид краткото возене с колата, на което се беше насладил току-що, Век си беше заслужил тази привилегия. За съжаление отговорът щеше да е временно отстраняване от длъжност… и може би съдебно дело срещу полицейското управление.
Век разтърси ръката, с която го бе ударил, и измърмори:
— На някого да му се намира цигара?
«Мамка му», помисли си Хосе. Май нямаше нужда да се мъчи да открие Бъч О’Нийл — някогашният му партньор сякаш отново стоеше пред него.
Като че ли щеше да е най-добре да се откаже от опитите да проследи онова обаждане на 911. Дори с всички средства, с които разполагаше в участъка, не беше стигнал доникъде и така навярно беше по-добре.
Една луда глава със склонност към самоунищожение му беше предостатъчна, много благодаря.
25.
На Бъч му се искаше да може да мрази хирурга, един вид от лоялност към Ви. Особено както му беше цъфнал като някакъв стриптийзьор, само с една хавлия около кръста. Господи, дори мисълта, че този тип се бе навъртал около Пейн почти гол — адски кофти идея и то по толкова много причини.
Навярно би било различно, ако имаше фигура на шахматист, например. Ала както стояха нещата, Бъч имаше чувството, че Джон Сина* се бе натискал с малката сестричка на Ви. Как, по дяволите, можеше един хирург да има такова тяло? Все пак, имаше две неща, които накланяха везните в негова полза. Първо, беше облякъл чистите хирургически дрехи, които Бъч му беше дал, така че на стриптийза беше сложен край. И второ, докато седяха пред компютъра в стаята за прегледи, изглеждаше искрено загрижен за състоянието на Пейн.
[* Американски кечист и актьор. — Бел.прев.]
Не че постигаха някакъв напредък в това отношение. Бяха зяпнали екрана на компютъра като два песа, гледащи «Енимъл Планет» — съсредоточени, ала неспособни да усилят звука или да сменят канала.
При нормални обстоятелства, Бъч би позвънил или изпратил съобщение на Вишъс, но не и сега. Не и като се имаше предвид какво се разиграваше в Дупката в този момент.
Господи, адски се надяваше Ви и Джейн да оправят нещата помежду си.
— А сега какво? — попита хирургът.
Бъч тръсна глава, за да се съсредоточи, и сложи ръка върху мишката.
— Сега се молим да извадя шибаните файлове от задника си, ето какво.
— А преди малко се възмущаваше от моята хавлия.
Бъч се ухили.
— Умник.
Като по команда, двамата се приведоха към екрана… сякаш това щеше да помогне на мишката да открие като по магия каквото търсеха.
— Хич ме няма в тия работи — промърмори хирургът с отвращение. — Повече ме бива с ръцете.
— И мен.
— Отвори меню «старт».
— Е, нали това правя де…
— Мамка му — казаха в един глас, когато зърнаха списъка с файлове, програми или каквото там беше.
Естествено, нямаше нищо, което да се казва «Охрана», «Камери» или «Щракни тук, глупако, за да откриеш това, което вие двамата загубеняци търсите».
— Чакай малко, не трябва ли да е под «Видео»? — попита хирургът.
— Добра идея.
Те се приведоха още по-напред, докато върховете на носовете им само дето не докоснаха монитора.
— Мога ли да ви помогна с нещо, момчета?
Бъч рязко завъртя глава.
— Слава богу, Джейн. Слушай, трябват ни файловете от охранителната камера… — той млъкна изведнъж. — Добре ли си?