— Ви? Тук ли си?
Никакъв отговор. Господи, беше твърде тихо.
Откри стаята на Ви и Джейн празна и обърната с главата надолу. Вратата на дрешника беше отворена и от закачалките липсваха дрехи, но не това привлече вниманието му. Приближи се и вдигна кожения панталон. Добро католическо момче като него не знаеше кой знае колко за БДСМ, но май му предстоеше да научи от първа ръка.
Извади мобилния си телефон и набра номера на Ви, но всъщност не очакваше той да му вдигне. Май отново щеше да опре до джипиеса.
— Досущ както някога — подхвърли Мани, съсредоточен върху монитора.
Трудно му бе да прецени кое бе най-неловкото в това отново да седи до някогашната си колежка. Имаше доста неща, измежду които да избира, а мълчанието между тях беше като търсене на великденски яйца за тригодишни деца — всичко бе лошо скрито и готово да бъде намерено и извадено наяве всеки момент.
— Защо са ти файловете? — попита Джейн.
Тя без проблем откри нужната програма и само след миг на екрана се появи стаята на Пейн. Я, чакай… леглото беше празно… с изключение на един спортен сак.
— Грешната стая. Трябва ни тази — измърмори Джейн.
Ето я и нея. Неговата Пейн. Облегната на възглавниците, стиснала края на плитката си в ръце, приковала поглед във вратата на банята, сякаш си представяше, че той все още е там.
По дяволите… толкова беше красива.
— Така ли мислиш? — меко каза Джейн.
Е, добре — май беше време устата му да престане да работи на своя воля.
Той се прокашля.
— Може ли да върнем записа от преди половин час?
— Няма проблем.
Образът тръгна назад, цифричките на малкия брояч в долния десен ъгъл се стопиха за миг.
Докато преглеждаше Пейн, само по хавлия, привличането помежду им беше направо очебийно. Господи… шибаната му ерекция бе още една причина да не поглежда към Джейн.
— Почакай… — той се приведе напред. — Забави. Тук е.
Видя се как влиза забързано в банята…
— Мили… боже — ахна Джейн.
И ето — Пейн, коленичила в края на леглото, стройното й тяло, балансирано съвършено, очите й приковани във вратата на банята.
— Тя сияе ли?
— Да — промълви Мани. — Сияе.
— Чакай малко… — Джейн пусна записа да потече нормално. — Тук проверяваш чувствителността на краката й, нали?
— Нищо. Не усети нищо. И въпреки това… върни се отново назад… благодаря — той посочи краката на Пейн. — Ето тук очевидно притежава контрол над мускулите си.
— Няма логика — Джейн отново и отново връщаше записа назад и го пускаше. — Но го е направила… господи… прави го. Това е чудо.
Определено приличаше на такова. Само че…
— Каква е причината? — промърмори Мани.
— Може би си ти?
— Няма начин. Операцията очевидно не е била достатъчна — противен случай да беше коленичила много по-отдавна. От собствените си прегледи си се убедила, че е останала парализирана.
— Нямах предвид скалпела ти.
Джейн превъртя назад до мига, в който Пейн се надигна, и натисна пауза.
— Ти си.
Мани се взираше в образа на екрана, мъчейки се да забележи нещо друго, освен очевидното. По дяволите, май наистина докато го бе гледала, сиянието й се бе усилило и бе успяла да се раздвижи.
Джейн пускаше записа кадър по кадър. В мига, в който Мани излезе от банята и Пейн отново се облегна на възглавниците, сиянието изчезна… а краката й не усещаха нищо.
— В това няма никаква логика — промълви той.
— Всъщност, според мен има. Майка й.
— Кой?
— Господи, откъде да започна — Джейн посочи тялото си. — Аз съм това, което съм, заради Скрайб Върджин.
— Кой? — Мани поклати глава. — Не разбирам нищо.
По устните на Джейн пробяга усмивка.
— Не е и нужно. То просто се случва. Остани с Пейн и… виж как се променя.
Мани продължаваше да се взира в монитора. По дяволите, копелето с козята брадичка май се бе оказало право. Някак си бе знаело, че това ще се случи. Или само се бе надявало. Във всеки случай, Мани сякаш действаше като лекарство на онова изключително създание в леглото. О, щеше да остане и още как.
Но не се заблуждаваше. Не ставаше дума за любов, нито дори за секс, а единствено за това да й помогне да се изправи на крака, за да може отново да заживее живота си… независимо какво щеше да му струва това. Даваше си сметка, че няма да му позволят да остане с нея, когато всичко свърши. Щяха да го захвърлят като празно шишенце от лекарство… е, да, пациентката може и да се привържеше към него, но тя беше девица, която не познаваше нищо по-добро.