— Пленена как? — настоя да узнае той. — И от кого?
«Колко странно», помисли си Пейн. Винаги й бяха казвали, че хората са много по-кротки от вампирите. Ала закрилническата реакция на лечителя й беше точно толкова страшна, колкото и тази на някого от собствената й раса.
Освен, разбира се, ако изобщо не ставаше въпрос за закрила. Напълно бе възможно да намира мисълта, че тя е била затворена, за отблъскваща.
И кой би могъл да го вини?
— Пейн?
— Аз… Прости ми, лечителю… навярно не избрах най-правилната дума, тъй като английският не е родният ми език. Бях под грижите на майка си.
Почти й беше невъзможно да скрие отвращението в гласа си, но очевидно беше успяла, защото напрежението начаса се отцеди от лечителя й и той изпусна дъха си.
— А, ясно. Да, думата наистина не означава това, което си мислиш.
Оказваше се, че хората също имаха норми на държание. Облекчението му бе също толкова голямо, колкото и напрежението му преди малко. Но разбира се, нормално бе да се търси моралност и почтеност както у жените… така и у мъжете.
Той отново пусна образите и тя се съсредоточи върху чудото, което бе станало… и откри, че клати глава.
— Наистина, нямах никаква представа. Как е възможно?
Лечителят й се прокашля.
— Обсъдихме го с Джейн… и тя… добре де, ние имаме теория — той се изправи и отиде да провери нещо на тавана. — Малко е шантава, но… е, Марвин Гей може и да е знаел за какво говори.
— Марвин?
Лечителят й взе един стол и го сложи под камерата.
— Беше певец. Може би един ден ще ти пусна някоя от неговите песни — стъпил на стола, той се протегна към тавана, издърпа нещо и слезе на пода. — Много е добър за танци.
— Не умея да танцувам.
Той я погледна през рамо и притвори клепачи.
— Значи още нещо, на което да те науча — по тялото й се разля топлина, а той се доближи до леглото. — И ще ми хареса да го направя.
Когато се приведе над нея, очите й се впиха в устните му, а дъхът й секна. Щеше да я целуне… о, съдби, щеше да…
— Искаше да знаеш какво означава да свършиш — само дето не изръмжа той, с устни на сантиметри от нейните. — Защо да не ти покажа, вместо да ти обясня?
С тези думи той натисна някакво копче и угаси лампите, потапяйки стаята в сумрак, нарушаван единствено от светлината в банята и тънката ивица под вратата към коридора.
— Искаш ли да ти покажа? — попита с дрезгав глас.
В този миг в речника на Пейн имаше една-единствена дума.
— Да…
И тогава той се отдръпна.
Недоволното възклицание тъкмо бе на път да изскочи от гърлото й, когато Пейн си даде сметка, че лечителят й е застанал в лъча светлина, идващ от банята.
— Пейн…
Звукът на името й, отронило се от устните му, напълно спря дъха й.
— Да…
— Желая те… — той посегна към ръба на широката си риза и бавно я повдигна, разкривайки изваяните мускули на корема си… — И искам и ти да ме желаеш.
О, съдби, желаеше го и още как!
А и той — нея. Колкото по-дълго го гледаше, толкова повече мускулите на корема му се свиваха и разпускаха, сякаш дишаше тежко.
Ръката му се спусна към кръста.
— Виж какво правиш с мен.
Опъна материята, която падаше хлабаво около бедрата му и…
— Ти си страховит — ахна тя. — О, съдби… така е.
— Кажи ми, че това е хубаво.
— О, да…
Пейн се взираше в твърдата дължина, напираща да изскочи от удържащата я материя, която изведнъж вече не беше достатъчно широка. Толкова дебела и гладка. Толкова голяма. Механиката на секса й беше позната, но досега никога не бе успявала да разбере защо нещо подобно би се харесало на една жена. Ала в този миг, докато го гледаше? Струваше й се, че сърцето й ще спре, а кръвта ще се вкамени във вените й, ако не го почувства в себе си.
— Искаш ли да те докосна? — дрезгаво изръмжа той.
— Моля те… — Пейн преглътна мъчително през свитото си гърло. — О, да…
— Първо искам да се погледнеш, бамбина. Вдигни ръка и се погледни.
Направи го единствено, за да му угоди и да могат да продължат…
Кожата й сияеше отвътре, сякаш горещината и усещанията, които той събуждаше в нея, бяха намерили физически израз в тази светлина.
— Не знам какво е това…
— Според мен е решението на проблема — Мани приседна до краката й. — Кажи ми дали усещаш нещо — той сложи нежно ръка върху прасеца й…
— Топло — задавено каза Пейн. — Допирът ти е топъл.
— А тук?
— Да… да!
Лечителят й премести ръка нагоре, върху бедрото й, и тя трескаво отметна завивките от себе си, така че нищо да не му пречи. Сърцето й биеше лудешки и…