Той сложи ръка върху другия й крак и… този път тя не почувства нищо.
— Не, не… докосни ме! Докосни ме отново! — думите й бяха заповеднически, очите — безумно съсредоточени. — Докосни с…
— Почакай…
— Къде отиде… направи го отново! В името на всичко свято за твоя Бог, направи го отново!
— Пейн — той улови трескавите й ръце. — Пейн, погледни се.
Сиянието го нямаше. Кожата й, плътта й… бяха нормални.
— Проклятие…
— Хей. Красавице. Хей, погледни ме — някак си очите й отбиха неговите. — Поеми си дълбоко дъх и се отпусни. Точно така. Браво… Ще ти помогна да си го върнеш…
Приведе се над нея и тя почувства нежната милувка на пръстите му върху шията си.
— Усещаш ли това?
— Да… — нетърпение се бореше с ефекта от дрезгавия му глас и бавния, изучаващ допир.
— Затвори очи…
— H…
— Направи го заради мен.
Тя се подчини и в миг пръстите му изчезнаха… за да бъдат заменени от устните му. Те докоснаха гърлото й, а после засмукаха кожата й и лекото подръпване отприщи прилив на горещина между краката й.
— Усещаш ли това? — дрезгаво попита лечителят й.
— О, съдби… да…
— Тогава остави ме да продължа — усилвайки лекичко натиска, той я бутна върху възглавниците. — Кожата ти е толкова гладка…
Тъй като бе заровил лице в шията й, гласът му издаваше прекрасни малки звуци под ухото й, докато пръстите му се плъзваха по ключицата й… а после се спуснаха надолу. В отговор в тялото й се надигна необикновена, ленива топлина и накара зърната й да се втвърдят. Изведнъж Пейн съвсем ясно почувства всеки сантиметър от тялото си… дори краката си.
— Виждаш ли, бамбина, то се завърна… Погледни.
Клепачите й тежаха ужасно, когато ги повдигна, но когато погледна надолу, изпита огромно облекчение при вида на сиянието… и се вкопчи с цялото си същество в усещанията, които лечителят й събуждаше у нея.
— Дай ми устата си — почти грубо каза той. — Пусни ме вътре.
Гласът му беше гърлен, ала целувката му беше нежна и закачлива, подръпваше устните й и ги милваше, преди да я близне. И в този миг тя почувства ръката му от външната страна на крака си.
— Усещам те — каза, докато той я целуваше, а очите й се напълниха със сълзи. — Усещам те.
— Радвам се — той се поотдръпна мъничко, изражението му беше сериозно. — Няма да те лъжа, не знам защо е така… Джейн също не е сигурна.
— Не ме е грижа. Просто искам да си получа краката обратно.
Той поспря за миг, а после кимна, сякаш й даваше обет.
— Ще сторя всичко по силите си, за да ти ги възвърна.
Очите му се плъзнаха към гърдите й и реакцията беше незабавна — с всяко поемане на въздух материята, която покриваше зърната й, сякаш ги милваше и ги караше да се втвърдяват още повече.
— Нека те накарам да се почувстваш добре, Пейн. И ще видим какво ще стане.
— Да — тя вдигна ръце към лицето му и отново го притегли устата си. — Моля те.
Точно както би се заситила от кръв, така сега черпеше от топлината на устните му, от плавния начин, по който езикът му се плъзна в нея, от енергията, която събуждаше в тялото й. Тя простена в устата му, завладяна от толкова много физически усещания — тежестта на тялото й върху леглото, кръвта, препускаща във вените й, пулсиращото желание между краката й, прекрасната болка в гърдите.
— Лечителю — тя отново изстена, усетила как ръката му се плъзва по бедрото й.
Той се поотдръпна и за своя радост Пейн установи, че диша също толкова тежко, колкото и тя. — Пейн, искам да направя нещо.
— Всичко.
Той се усмихна.
— Мога ли да разплета косата ти?
Плитката й беше последното, за което Пейн мислеше, но изражението му беше толкова прехласнато и жадно, че не беше в състояние да му откаже… нито това, нито каквото и да било друго.
— Но разбира се.
С пръсти, които трепереха едва забележимо, лечителят й посегна към крайчеца на плитката й.
— Копнея да го сторя от мига, в който те видях.
Постепенно, сантиметър по сантиметър, той освободи тежката черна коса, която тя носеше толкова дълга единствено защото нямаше никакво желание да се занимава с нея. Ала като гледаше с какво благоговение я докосва той, започна да се чуди дали не беше подценила значението й.
Когато свърши, лечителят разстла косата й върху леглото и се облегна назад.
— Ти си… неописуемо красива.
Пейн, която никога досега не бе гледала на себе си като на жена, още по-малко пък — като на красива жена, бе слисана от благоговението не само в думите, но и в тона му.
— Действително… караш ме да занемея.