— Много е просто — отговори Гроут и грейна от удоволствие. — Аз ги измислих. Ето тук…
— Нека аз да обясня — прекъсна го Харди. — Само ще го объркате. Ние наистина се канехме да проведем опит с първата пробна жаба. Ако желаете, можете да останете, младежо. — Той отвори един буркан и извади мокра жаба. — Както виждате, тръбата има вход и изход. Жабата поставяме от страната на входа. Можете да погледнете вътре, младежо.
Питнър пъхна главата си в тръбата и видя дълъг тъмен тунел.
Апаратурата „оживя“ и леко забръмча. Харди постави жабата в тръбата и затвори вратата.
— А това е, за да не се измъкне от тази страна.
— За какво ви е тръба с толкова голям диаметър? — попита Питнър. — В нея спокойно и човек може да се напъха.
— Гледайте — каза Харди и включи газовата горелка. — Този край се нагрява, топлината ще прогони жабата към другия край. Ще я наблюдаваме през прозорчето.
Погледнаха в тръбата и видяха, че жабата най-спокойно си седи — присвила лапички, тя тъжно гледаше напред.
— Скачай, глупачко — каза Харди и усили пламъка на горелката.
— Вижте! — възкликна Питнър. — Скача!
Жабата наистина скокна.
— Благодарение на добрата топлопроводимост на метала дъното на тръбата се нагрява все по-далеч и по-далеч от горелката — обясни Харди — и на жабата й се налага да скача напред, за да не си изгори лапичките. Ето вижте!
— Господи, професоре — уплашено заговори Питнър, — тя се смали. Жабата стана наполовина по-малка.
— Тук е тайната — със сияеща усмивка обясни Харди. — Работата се състои в това, че в другия край на тръбата има генератор на особено силово поле. То действува на живата тъкан по такъв начин, че колкото по се приближава до източника, толкова повече се смалява: колкото по-далеч скочи жабата, толкова по-малка ще стане.
— А защо?
— Това е единственият начин да гарантираме, че всеки следващ скок на жабата ще бъде по-малък от предишния. Като скача, тя се смалява — съответно по-малки стават и скоковете й. Ние така настроихме апаратурата, че степента на смаляване да съответствува на парадокса на Зенон: всеки нов скок е два пъти по-къс от предния.
— И как ще свърши всичко това?
— Точно това — каза Харди — имаме намерение да узнаем. В другия край на тръбата има фотофиниш. Ако жабата стигне до края, тя ще пресече светлинния лъч и така ще изключи силовото поле.
— Ще стигне — каза Гроут.
— Няма. Ще става все по-малка и по-малка, а скоковете й все по-къси и по-къси. Тръбата за нея ще се удължава до безкрайност и тя никога няма да стигне края й.
— Много сте самоуверен — каза Гроут.
Наведоха се над прозорчето. Жабата вече бе изминала доста голямо разстояние и не бе лесно да я открият: мъничко петънце, не по-голямо от муха, продължаваше да пълзи по дъното на тръбата, като все повече намаляваше. Скоро жабата се превърна в точица, след което изчезна съвсем.
— Боже мой! — каза Питнър.
— Не ви задържаме повече, Питнър — каза Харди и потри ръце. — С професор Гроут трябва нещо да обсъдим…
— И така — каза Гроут, когато Питнър излезе — вие проектирахте тръбата. Какво стана с жабата?
— Как какво? Тя все още си скача там, сред атомите.
— Подозирам, че сте скроили някой номер. По пътя нещо й се е случило.
— Щом така мислите — парира Харди, — сам можете да изследвате тръбата.
— Ами май точно това и ще направя! И ще открия там… някаква клопка.
— Както желаете — каза Харди и се ухили. Изключи горелката и отвори металната врата.
— Дайте ми фенер — настоя Гроут.
Харди му връчи фенерче и Гроут, пъшкайки, се напъха в тръбата.
— Само без номера! — донесе се оттам гласът му, придружен от гръмко ехо.
Харди изчака Гроут да се скрие в тръбата, след което се наведе и надзърна вътре. Професор Гроут с кихане едва се добра до средата на тръбата и замря.
— Какво има? — попита Харди.
— Ами доста е тясно тук…
— Така ли?… — Усмивката на Харди стана още по-широка. Той извади лулата от устата си и я положи на масата. — Е, аз мога да ви помогна…
С тези думи той тръшна вратата и… включи силовото поле. Светнаха лампи, защракаха превключватели.
— Е, уважаема жабо, скачайте сега — каза Харди и скръсти ръце на гърдите си. — Скачайте си на воля.
Приближи се до горелката и запали пламъка.
В тръбата беше тъмно. Известно време Гроут лежа неподвижно, умислен. Защо Харди затвори вратата? Какво е намислил?… После Гроут се повдигна на лакти и веднага чукна главата си в тръбата. Ставаше горещо.
— Харди! — силен, панически вик проехтя в тръбата. — Отворете вратата! Какво става?