— Да, но защо си тук? — Изабел прекъсна решително описанието на местните забележителности.
Джудит въздъхна тежко.
— С Маркъс имахме убийствена караница. Трябваше да се махна, да се скрия някъде, където мога да се успокоя.
— Напуснала си мъжа си? — Даже Корнелия беше потресена. — Чисто и просто си напуснала дома си и си се скрила тук?
— Да, точно така. Маркъс ми забрани да играя карти и ме заплаши, че ще контролира всяко пени, което харча. — Джудит местеше нервно фигурите, докато се опитваше да разкаже историята на приятелките си, без да споменава Брюксел и Катр Бра. — Тъй като не мога да се съглася с тези ограничения, а Маркъс настоява да му се подчинявам, нямах друг избор освен да си отида. Не сте ли съгласни с мен?
Изабел поклати глава и изрече със съмнение:
— Решението ти е крайно, скъпа. Всички съпрузи изискват покорство. Трябва просто да намериш начин да заобикаляш изискванията на съпруга си.
Слугинчето донесе чая.
— Мисис Кънингъм иска да знае дали желаете хляб с масло, мадам. Или може би сладкиш?
— Сладкиш — отговори автоматично Изабел и Джудит се изкиска. Настроението й моментално се подобри. Цял ден се беше борила с отчаянието… с безнадеждността и с чувството за вина. Винаги когато помислеше как онзи момент на дива страст по пътя към Катр Бра бе разрушил всичките й грижливо обмислени планове… А Себастиян не я бе обвинил с нито една дума!
— Какво ще правиш сега, Джудит? — попита Сали, която трескаво обмисляше ситуацията.
— Не знам — отговори просто младата жена.
— Не можеш да изчезнеш просто така. Какво ще прави Маркъс, как ще обясни ситуацията? — Сали не се отказваше толкова лесно. — Семейството… — Тя млъкна и безпомощно вдигна рамене. Знаеше по-добре от Джудит колко могъщо и уважавано е семейство Девлин. Знаеше го от пет години, когато се омъжи за брата на Маркъс и влезе в семейството. Мисълта, че този престиж ще бъде унищожен, че Джудит ще си навлече гнева на могъщата фамилия, беше повече от неприятна — тя беше страшна.
— Може би е най-добре да умра — промърмори Джудит и незнайно по каква причина изведнъж си спомни за майка си. Нещастницата беше умряла тихо и незабелязано в някакъв френски манастир и не беше оставила след себе си никаква следа… освен двете деца.
— Не смей да говориш така, Джудит! — извика стреснато Корнелия.
— О, няма да умра наистина — усмихна се меланхолично Джудит. — Ще изчезна и Маркъс ще каже, че съм умряла от тиф или при ловна злополука, нещо от този род.
— Ти си луда — въздъхна Сали. — Ако само за минута си си въобразила, че семейство Девлин ще ти прости тази лудост, значи не знаеш нищо за тях.
Джудит задъвка нервно долната си устна. Имаше ужасното чувство, че Сали е права.
— В момента съм неспособна да разсъждавам трезво — призна тя. — По-късно ще обмисля подробностите. Разкажете ми някоя клюка. Тук се чувствам изолирана от света.
— О, разказаха ни безкрайно интересна история за Хестър Станинг — заговори оживено Изабел. — Чух я от Годфри Чонсет. — Тя продължи да разказва с понижен глас.
Джудит слушаше с половин ухо, докато отчаяно търсеше начин въпреки всичко да доведе докрай плана си срещу Грейсмиър. Може би Себастиян трябваше да организира за последния рунд частно парти, а тя да се появи неочаквано в разгара на играта…
— Не е ли интересно, Джудит?
— О, да… да… много весело. — Тя се върна рязко в действителността.
— Изобщо не ме слушаш — промърмори обвинително Изабел, докато оглеждаше критично шоколадовия сладкиш, донесен от Дора. — Дали да не си взема още едно парче? Толкова е вкусен!
Джудит й отряза голямо парче.
— Напротив, слушах те — отвърна извинително тя.
— Губиш ли самообладание, когато се караш с Карингтън? — попита внезапно Корнелия и тонът й издаде, че доста време си е блъскала главата над този въпрос.
В сърцето на Джудит пламна толкова силен копнеж, че й се дощя да изкрещи. Тя сведе бързо глава, смутена от спомена за ожесточените караници, които всеки път завършваха със страстна любовна игра и помирение.
— Да, губя самообладание — призна тихо тя. — Аз съм дяволски избухлива, Маркъс също.
— Велики боже — промърмори Корнелия. — Не мога да си представя какво ще стане, ако Форсайт загуби самообладание. Честно казано, ще ми се да се опитам да го предизвикам. Така ще имам поне някакви вълнения в живота си.
Джудит избухна в смях.
— Ти си твърде разумна и уравновесена, Корнелия, за да направиш подобно нещо. По-скоро ще започнеш да се караш със самата себе си, вместо с мъжа си, защото веднага се поставяш на мястото на другия.