— О, не искам закуска! — намръщи се Чарли. — Преди да дойда тук, хапнах здраво.
— Наистина ли? Как съм могъл да помисля нещо друго? — Маркъс се засмя, сложи ръка на рамото на Чарли и несъзнателно го привлече към себе си.
След минута лордът напусна къщата и се качи в чакащата карета с изрисуван семеен герб на двете вратички.
Том се покатери на капрата до кочияша и му показа пътя към Кембридж Гардънс, Кенсингтън.
Маркъс слезе и огледа внимателно спокойната улица, преди да вдигне поглед към скривалището на Джудит. Почтена, скромна къща, в която отсядат солидни граждани и техните съпруги, реши той, докато вървеше по стълбите към входната врата.
Мисис Кънингъм видя от прозореца на дневната си как великолепната, украсена с герб карета спря пред вратата й. Пътникът — изискан, елегантно облечен джентълмен с панталон от сърнешка кожа и високи ботуши, с небрежно метнато на раменете палто, — слезе и огледа внимателно къщата, преди да изкачи стълбите.
— Дора… Дора… отвори, бързо! — извика мадам и забърза към антрето да поздрави високопоставения гост.
Дора отвори вратата още преди Маркъс да е посегнал към чукчето.
— Добро утро, сър.
— Добро утро — поздрави лордът с омайваща усмивка, като забеляза пищната фигура на собственицата зад момичето. — Разбрах, че при вас е отседнала една дама…
— О, да, сър, казва се мисис Девлин — отговори с готовност мисис Кънингъм. Джентълменът не можеше да пита за никой друг от гостите й.
— Така значи… мисис Девлин — промърмори с усмивка Маркъс. Беше сигурен, че Джудит не се е регистрирала като маркиза Карингтън, и се чудеше дали от това може да възникне проблем. Но отзивчивата собственица на хотела бе разрешила проблема.
— Тук ли е тя? — попита спокойно той, когато дамата замълча несигурно.
— О, да, сър. При нея има една дама.
Маркъс се намръщи. Коя ли беше жената, дошла да види Джудит чак тук?
— Бихте ли ме завели в стаята й?
— Да… да, естествено. Дора, придружи джентълмена.
— Благодаря ви. — Маркъс се запъти към стълбата, сложи ръка на парапета и се обърна. — Лейди Карингтън ще си тръгне оттук след час. Направете сметката, ще я платя на тръгване.
Лейди Карингтън! Мисис Кънингъм се смути и сърцето й запърха развълнувано.
— О, сър, нямах представа! Мисис Девлин… искам да кажа, лейди Кар…
Маркъс вдигна ръка, за да сложи край на тирадата.
— Всичко е наред, мадам. Лейди Карингтън ще си замине незабавно. Аз съм лорд Карингтън, както може би се досещате.
Мисис Кънингъм преглътна и направи реверанс.
— Да, милорд… нямах представа…
— Как бихте могли? — отвърна любезно той и продължи нагоре по стълбата след слугинята. Пред вратата на Джудит Дора спря и вдигна ръка да почука.
— Не, оставете, сам ще съобщя за себе си — спря я бързо Маркъс. Изчака разочарованата слугиня да се отдалечи и отвори двойната врата.
Джудит и Сали седяха на рамката на прозореца, задълбочени в разговор, и вдигнаха изненадано глави, когато вратата се отвори.
Джудит впи поглед в съпруга си и по бузите й пропълзя червенина.
— Маркъс? — пошепна тя, сякаш не беше сигурна дали той е действителност или само видение.
— Да, аз съм — отговори спокойно той. — Очевидно съм единственият лондончанин, който не е бил удостоен с честта да те посети в това уединено място. — Той погледна втренчено Сали и се намръщи. Беше се подготвил грижливо за този миг, но присъствието на снаха му унищожи всичките му планове.
Сали скочи и инстинктивно се приближи до Джудит, която произнесе с треперещ глас:
— Какво правиш тук, Маркъс?
— Дойдох да си взема жената — отговори той и свали наметката си. — Сали, моля те да ни извиниш. — И й отвори вратата в безмълвна подкана.
Сали се поколеба, но тръсна глава и хвана ръката на Джудит.
— Съжалявам, Маркъс, но аз съм тук по изричната покана на Джудит. — Тя срещна смаяния му поглед, без да трепне, и изпъна крехките си рамене, готова да защитава приятелката си срещу всички натрапници, включително срещу гневния й съпруг.
Първо Чарли, а сега и Сали, помисли си примирено Маркъс. Какво, за бога, ставаше в неговото иначе кротко семейство? Глупав въпрос… влиянието на Джудит, естествено.
— Въпреки това те моля да ни извиниш, Сали — повтори спокойно той.
— Няма да изляза — отговори упорито тя.
Маркъс избухна в смях.
— Скъпа Сали, какво мислиш, че ще направя на жена си?
— Нямам представа — отговоря тя. — Но няма да ти позволя да я измъчваш.
Маркъс я зяпна с отворена уста. Най-сетне Джудит си възвърна дар слово.
— Всичко е наред, Сали. Бъди така добра да почакаш няколко минути отвън. Моля те!