Тя стисна ръката му.
— Всичко свърши. Нека да забравим станалото.
Той притисна устни в нейните, за да подпечата одобряването, и Джудит се вкопчи в него с отчаяното усилие да задържи малкото щастие, което им беше отредено на тази земя… с отчаяната надежда, че все пак имаше шанс той да не узнае плановете им за Грейсмиър.
— Как ме намери? — попита тя, когато Маркъс най-сетне отдели устни от нейните.
— Чрез Себастиян. — Той й се усмихна нежно и очерта брадичката й с върха на показалеца си.
— Да не би да ти е казал името на хотела?
— Не с думи. Наредих да го следят.
— О, небеса! — изохка Джудит. — Не допусках, че си способен на такава театралност.
Маркъс поклати глава.
— Когато става въпрос за театрални изяви, ти си непобедима, скъпа моя. Среднощното ти бягство през верандата е мелодрама от най-висока класа. — Прегърна я здраво и отново впи устни в нейните.
— Трябва да ти кажа още нещо — пошепна до устата му Джудит. — Отнася се до другото нещо…
— О… — Той я пусна неохотно. — Наредих на банката да ти изплаща всяка желана сума. Ние сме партньори в този брак, следователно можем да ползваме по равно имуществото, от което живеем. Вече няма да подлагам на съмнение разходите ти, но и ти няма да критикуваш моите.
Доверието на Маркъс я разтърси до дън душа и я накара да се почувства още по-виновна. Ала тя се постара да скрие чувствата си под сияеща усмивка.
— Това е наистина великодушно и великолепно решение на един неразрешим проблем!
— Но ще ми обещаеш, че повече няма да играеш с високи залози. — Той я щипна нежно по нослето. — Ако те видя дори на сто метра от игрален салон, не мога да гарантирам за последствията. Разбрахме ли се?
— Приемам условието. От днес нататък ще играя само вист.
— Много добре. Смятам да прекараме няколко седмици в Беркшайър, затова повикай момичето да събере багажа ти.
— Заминаваме за Беркшайър? Сега?
— След една минута.
— Защо?
— Защото аз така искам — заяви весело той. — Сега ще сляза долу и ще успокоя Сали, че си още цяла и невредима. — Той поклати учудено глава. — Питам се дали Джак знае колко смела малка жена има и колко е хубава, когато се ядоса.
— Сигурно не — изкиска се Джудит. — Но твоят братски дълг изисква да го просветиш.
Докато Джудит беше в Беркшайър, Себастиян съсредоточи всичките си усилия в ухажването на Хариет. Лейди Мортън ги наблюдаваше с нарастващо самодоволство и всеки ден очакваше официално предложение за ръката на дъщеря си. Себастиян все по-често проклинаше факта, че ръцете му бяха вързани, но знаеше, че докато не си върне правото, отнето от Грейсмиър, нямаше какво да предложи на бъдещата си съпруга. Само Хариет беше весела и безгрижна и изобщо не се притесняваше от очакването. Любовта на Себастиян я караше да се чувства спокойна и сигурна.
Никой от двамата не подозираше за заплахата, надвиснала над щастието им. Тя придоби конкретни очертания в една от спалните на висока мрачна къща, която гледаше към Темза. Капаците на прозорците скърцаха под напора на бурния зимен вятър, който вееше откъм реката, и огънят в камината засъска, когато през цепнатините в рамката проникна въздушно течение.
Преди да стане от леглото, Агнес се уви в дебелия кашмирен шал. Чувстваше се отпусната и ленива от преживяното чувствено удоволствие и студът в помещението не я уплаши. Отиде до огъня и се наведе да стопли ръцете си.
— Проклетата хлапачка вижда и чува само онова, което прави и казва Себастиян — промърмори тя, сякаш важният им разговор не е бил прекъсван от изблик на страст. — Колко пъти трябваше да й направиш комплимент за шапката днес следобед, преди да благоволи да те чуе?
— Поне шест — отговори Грейсмиър и отвори скъпоценната си порцеланова табакера. — Подай ми китката си.
Агнес се изправи с усмивка и му протегна ръка с китката нагоре. Графът сложи щипка емфие точно на мястото, където биеше пулсът й, вдигна ръката й към носа си и вдиша тютюна. Устните му докоснаха леко кожата й, той пусна ръката й и отново се върна на темата.
— След като очевидно не мога да спечеля Хариет и да й завъртя главата, значи трябва да прибегнем до други мерки.
— Кога ще го направим? — Агнес навлажни устни. — Не можеш да чакаш, докато Себастиян й направи предложение.
— Права си. Ще почакам, докато спечеля още пари от хлапака, защото това ще намали значително шансовете му пред Мортънови, и тогава ще действам. — Той стисна устни, докато на мършавото му лице се очерта тънка линия.
— Не се съмнявам в теб, Бърнард. — Агнес докосна устата му с върха на показалеца си. — Нито за минута.