Той улови отново китката й и засмука пръста й. Когато го захапа, впи поглед в очите на Агнес, за да види как болката се разпространи и я възбуди. Агнес прие предизвикателството и понесе болката, без да гъкне. Даже се засмя и не направи ни най-малък опит да се освободи. Отново възбудена, тя отметна глава назад и разкри прелестната си бяла шия.
Грейсмиър пусна китката и обхвана шията й с две ръце.
— Ние с теб наистина сме създадени един за друг, скъпа Агнес. И всеки заслужава другия.
— О, да — пошепна дрезгаво тя.
Мина доста време, преди тя да заговори отново.
— Джудит и Карингтън не са в града и сигурно ти липсват известни развлечения, нали?
Грейсмиър се ухили злобно.
— Вече съм подготвил плановете си за завръщането им. Може би ще ми трябваш като вестоносец, скъпа моя.
— Каква вест трябва да занеса? И на кого?
— На Карингтън естествено. — На тънките му устни заигра коварна усмивка. — Няма смисъл да компрометирам жена му, ако той не знае нищо.
— В никакъв случай — засмя се Агнес. — С най-голямо удоволствие ще му отнеса вестта за опетнената добродетел и при това ще проявя деликатност и съчувствие.
— Знаех си, че тази роля ще ти хареса, любов моя.
Джудит се сви в един тъмен ъгъл на зимната градина. Сърцето й биеше от възбуда и очакване, дланите й бяха влажни, а на челото й бяха избили капчици пот. Беше напрегната и изморена от преследването в задушната оранжерия. Въздухът тежеше от сладкия екзотичен аромат на орхидеи, рози и жасмин. Куполният стъклен покрив не закриваше нощното небе — черна безкрайност, в която само звездите и бледият сърп на луната разпространяваха малко светлина.
Джудит бе заключила вратата на дневната, която водеше към зимната градина, а тежките кадифени завеси бяха спуснати и не позволяваха да прониква светлина откъм къщата. Тя напрегна слух, за да чуе как вратата се отваря и по гладките плочи между редовете с храсти и цветя тропат стъпки. Дали Маркъс щеше да разбере къде се е скрила? Зимната градина беше класическо място за игра на криеница. И, разбира се, тя не искаше да бъде намерена!
Младата жена с мъка потисна кискането си. Маркъс се поддаде невероятно бързо на слабостта й към детски игри. Когато не го вбесяваше с дръзки забележки, които винаги донасяха желания резултат, тя го предизвикваше да се състезават с коне по ливадите или се обзалагаше с него коя дъждовна капка ще достигне първа долния ръб на стъклото, хвърляше клони в реката от мостчето и тичаше на другия бряг, за да види кой ще изплува пръв. Двамата не правеха нищо, без преди това да се обзаложат, и печалбата никога не беше парична. В действителност се опитваха да се надминат взаимно с най-фантастичните и изкусителни залози.
Целия следобед бяха карали кънки на замръзналото езерце в градината и облогът беше кой ще нарисува с кънките си най-красивите фигури по леда. Оказа се, че Джудит не е достойна противничка за Маркъс, който от най-ранно детство прекарваше зимите си на езерото. За свое голямо съжаление тя непрекъснато падаше и задните й части бяха целите на сини петна.
Докато се гушеше в тъмното ъгълче, наострила уши да чуе и най-лекия шум, Джудит си припомняше ръцете на Маркъс върху тялото си. Той я разтри с много любов, намаза синините с мехлем и тържествено я увери, че има сини петна навсякъде по тялото си…
Вратата изскърца тихо и лъч светлина разсече мрака, ала изчезна толкова бързо, че Джудит се усъмни да не е бил само плод на въображението й. Скоро след това обаче чу тихо щракане, когато вратата отново се затвори. Възцари се тишина, но тя знаеше, че Маркъс бе влязъл в зимната градина. Усещаше присъствието му, знаеше, че и той усеща нейното. Затаила дъх, тя се отдръпна на пръсти зад голямата саксия с портокалово дръвче, сви се в мрака и обви ръце около тялото си, сякаш това можеше да я направи невидима. Сърцето й биеше в гърлото и тя зачака Маркъс да я открие, уплашена, сякаш наистина я преследваше разбойник.
Маркъс стоеше до едно дафиново дърво и чакаше очите му да свикнат с мрака. Ей сега щеше да разбере къде се е скрила Джудит. Зимната градина беше голямо квадратно помещение, пристроено към къщата, и Маркъс съзнаваше, че ако тръгне в грешната посока, жертвата ще му избяга. Тя можеше незабелязано да се промъкне зад гърба му към вратата и да си потърси ново скривалище в голямата къща. Много скоро му омръзна да я търси; той беше замислил нещо друго и гореше от нетърпение да започне. Споменът за изкусителната закръгленост се бе запечатал в ръцете му и при мисълта за предстоящия едночасов масаж слабините му запулсираха. Нищо не им пречеше да удължат удоволствието до разсъмване — поне доколкото зависеше от него.