Маркъс чу тихо драскане, толкова тихо, че можеше да е мишка. Той остана неподвижен и се ослуша. Шумът дойде от отсрещния ъгъл и той се взря напрегнато в мрака, за да различи някакво движение в сянката, което да не е измама, дължаща се на лунната светлина. Възцари се тишина, ала след минута по-алеята се затъркаляха камъчета чакъл — от същата посока, от която бе дошло драскането. Маркъс се ухили победоносно. Очевидно и Джудит гореше от нетърпение да завърши играта.
Той събу обувките си и се промъкна на пръсти към отсрещния ъгъл с надеждата да изненада Джудит въпреки шумовете, които беше издала. Видя тъмната сянка под едно портокалово дръвче и мина по другата алея, за да стигне до дървото от задната страна.
Джудит се свиваше в скривалището си и се ослушваше да чуе стъпките на Маркъс. Той със сигурност беше разчел правилно знаците й. Но не чу нито звук.
— Хванах те!
Джудит изпищя от неподправен ужас. Ликуващият вик бе дошъл неочаквано. Маркъс избухна в смях. Наведе се, хвана я през кръста и я вдигна.
— Ето че загуби!
Джудит падна на гърдите му. Коленете й трепереха.
— Господи, как ме уплаши!
— Нали в това е смисълът на играта. Ловец и плячка… жертва и преследвач. — Той помилва косата й и се наведе да я целуне.
— Да, точно за това става дума, но не очаквах да се уплаша толкова. — Тя се постара да стъпи здраво на земята и сложи ръце на гърдите му. Усмивката й беше само седефен блясък в тъмнината. — Когато си играехме на криеница като деца, Себастиян никога не ме плашеше. Винаги го чувах да идва.
— Вероятно зрелостта донася със себе си повече рафинираност — промърмори той и сведе поглед към босите си крака. Джудит проследи погледа му и избухна в смях.
— Защо си събул обувките си?
— Най-после разбра… Но сега, когато те намерих, скъпа съпруго, трябва да си получа наградата!
Джудит присви очи.
— Щеше ли да ме намериш, ако не бях дала знак за присъствието си?
— Боя се, че никога няма да узнаем.
Джудит задъвка замислено долната си устна.
— Въпреки това се питам дали тази възможност не променя първоначалните условия на уговорката ни.
Маркъс поклати глава.
— Не, скъпа, не ги променя. Аз те намерих… по най-добрия начин, признай.
— Признавам.
— Тогава си искам наградата.
— Е, добре — усмихна се Джудит. — После обаче ще си я платиш.
— Откога спечелилият трябва да си плаща наградата?
— Откакто създадох новите правила — отговори сериозно тя. — Не сме се разбрали, че победителят получава всичко.
Доста време след тази сцена Джудит лежеше на дебелия килим в библиотеката и се протягаше сладостно под светлината на свещите. Отдаването й беше пълно. Маркъс пъхна ръце под дупето й и я повдигна, за да изследва интимните й части с устни и език. Всъщност няма разлика в чувствената наслада на този, който дава, и на този, който взема, помисли си бегло тя, докато движеше хълбоците си, за да се нагоди към огнено-страстните ласки на езика и нежната игра на устните му.
В къщата цареше тишина, подчертавана още повече от пращенето на огъня в камината. Джудит усещаше милувката на пламъците по голите си бедра и горещината в слабините й ставаше все по-жарка. От жаравата се възпламени буен огън, който я запрати към върха на екстаза. Тя се засмя тихо, усещайки топлия дъх на Маркъс дълбоко в себе си, и той се присъедини към смеха й, щастлив от това внезапно облекчение.
Маркъс се претърколи по гръб и привлече Джудит върху себе си, докато тя легна отгоре му с цялата си дължина. Усети как женствеността й се устреми към възбудената му мъжественост и въздъхна. Разтвори краката й, повдигна хълбоците и проникна бавно във все още пулсиращата плът. Джудит изохка и се надигна, докато го възседна. Раздвижи се с лениви, сладостни движения, повдигайки хълбоците си, и двамата много скоро стигнаха до нов връх на насладата.
Докато се движеше Джудит обърна глава към верандата. Зад прозорците се простираше заскрежената морава, блещукаща като седеф под лунната светлина. Обзе я чувството, че за първи път в живота си е истински, напълно щастлива.
По-рано в живота й нямаше място за безгрижно щастие. Но в този скъпоценен миг, обгърната от омаята на страстта, дори отмъщението загуби своя смисъл… стана маловажно, незначително. Скоро щяха да се върнат в Лондон и тя трябваше отново да се заеме с Грейсмиър. Но сега нямаше да мисли за него.
Наведе се и впи устни в устата на съпруга си.
23
— Надявам се, че сте прекарали приятно, Джудит. — Бърнард Мелвил завъртя устремно партньорката си.
Джудит въздъхна.
— О, не! Беше невероятно пусто. В провинцията винаги е досадно, а Карингтън през цялото време се занимаваше със селско стопанство.