— Защо той въпреки това настоя да го придружите? — Грейсмиър поклати глава и неодобрително цъкна с език. — Много е нелюбезен. Но ние с вас знаем, че Карингтън не се интересува от потребностите на другите. — Той стисна ръката й.
Джудит потисна отвращението и му се усмихна изкусително.
— Колко вярно — прошепна задъхано тя. Погледът й виновно претърсваше балната зала. Трябваше да е сигурна, че Маркъс не е решил да остави приятелите си и да посети изненадващо бала на семейство Седжуик. Естествено той нямаше да я укори, че е приела поканата на графа да танцуват. Пред хората Маркъс винаги беше учтив с Грейсмиър.
— Скъпа лейди Карингтън, обществото усеща болезнено липсата ви — рече Грейсмиър и тънките му устни се опънаха в усмивка.
— Глупости, милорд. Много добре знаете, че в момента червенокосите не са на мода. — Засмените й очи кокетно го подканиха да възрази и той го направи, без да му мигне окото.
— Червено не е думата, която бих избрал — промърмори той и докосна медноцветните й къдрици. — Една част от очарованието ви, скъпа Джудит, се дължи на това, че сте различна от другите жени.
Тя му хвърли подчертано плах поглед и смени темата.
— Чувала съм, че играете много добре карти, милорд.
— О, не се опитвайте да се измъкнете! — извика той. — Това ли е единственият отговор на комплимента ми?
— Една дама не реагира на комплиментите на случайни партньори в танца, сър. — Джудит се усмихна дяволито и миглите й запърхаха.
— Случаен партньор? Енергично протестирам против това нелюбезно обозначение, мадам.
— За съжаление съм принудена да го използвам, защото ми е забранено да ви смятам за приятел — отговори с добре изиграна мъка тя.
Бледите очи на Грейсмиър светнаха.
— Нали вече се разбрахме, че от време на време съпрузите трябва да бъдат поставяни на място.
В очите на Джудит блесна възбудата на заговорница и това предизвика самодоволната усмивка на Грейсмиър — толкова гадна усмивка, че Джудит с радост би го изритала по пищяла. За щастие валсът свърши и той я изведе от залата.
— Брат ми твърди, че сте извънредно добър картоиграч — върна се към темата тя, когато влязоха в малкия салон зад балната зала.
— Брат ви също играе добре — излъга Грейсмиър с гладка усмивка.
— Но не е по-добър от мен — извика Джудит и енергично затвори ветрилото си. — Каня ви на партия пикет, милорд. — И посочи празната маса в ъгъла на помещението.
— Примамливо предложение — засмя се той. — Какъв залог предлагате?
Джудит удари затвореното ветрило в дланта си.
— Десет гвинеи на точка?
Грейсмиър се усмихна на предложението: скромен залог на уверена в себе си картоиграчка, която си въобразява, че залага много. Той беше виждал Джудит на игралната маса и знаеше, че Агнес я е срещнала у Амелия Долби, следователно не беше начинаеща. Сигурно играеше като брат си — повече с въодушевление, отколкото с умение.
— Но това е залог за чайно парти, мадам — възрази подигравателно той. — Аз предпочитам по-възбуждащи печалби.
— Какво предлагате, милорд? — Джудит беше очаквала, че той ще приеме с готовност предложението й, и сега се чувстваше неловко, въпреки че в усмивката й имаше любопитство.
Той я наблюдаваше замислено, поглаждайки брадичката си.
— Честта да ми правите компания на частна вечеря срещу… срещу… какво бих могъл да ви предложа?
Главата ти на сребърна табла, каза си с омраза Джудит. Имаше твърдото намерение да загуби играта, но в никакъв случай не беше готова да отиде на частна вечеря в някое сепаре. Но щеше да се занимае с този проблем, когато се стигнеше дотам.
— Ще ми позволите да управлявам каретата ви в Ричмънд Парк — предложи ласкателно тя. — Завиждам ви за тези великолепни коне, откакто ги видях за пръв път.
— Добре, мадам, хайде да играем. — Той се запъти към игралната маса.
С тази игра Джудит преследваше само една цел: да разбере как играе Грейсмиър, какви навици има, какви техники предпочита. След това щеше да обмени опит със Себастиян. Тъй като Грейсмиър беше разорил Джордж Девъроу именно на пикет, децата му възнамеряваха да унищожат врага си пак с тази игра.
Джудит седна на масата и с видима нервност проследи как Грейсмиър отвори ново тесте карти. Не вярваше, че той ще си направи труда да я измами. Досега грижливо беше избягвала да играе на неговата маса и той не можеше да знае, че тя играе много добре. Вероятно я считаше за средна картоиграчка — в най-добрия случай.
Джудит устрои истинско представление: загуби първата игра с относително малко, спечели втората, позовавайки се на добрата си памет, и загуби третата убедително, като избегна да премине Рубикон.