— Бог ми е свидетел, че сте чудесен играч, Бърнард — рече с усмивка тя, докато той броеше точките. — Може би ще ме научите на някои от стратегиите си.
Каква приятна мисъл… вече знаеше, че е в състояние да се справи с Бърнард Мелвил, все едно дали той играеше честно или прилагаше измамнически трикове. Тя се усмихна отново на себе си, наслаждавайки се на тази мисъл.
Графът се ухили самодоволно.
— С удоволствие, скъпа. Но първо си искам печалбата.
— Естествено. Обаче… — Джудит се огледа несигурно. — Вече сме се нахранили, а и това не е заведение…
Мъжът се ухили отново.
— Права сте. Позволете да уредя нещата, скъпа Джудит. Скоро ще ви съобщя датата, мястото и времето.
— Мисля, че е редно аз да определя датата, сър — изрече предпазливо тя. — Аз не съм свободна жена.
— Знам. — Той улови ръката й и я поднесе към устните си. — Наистина не сте свободна. Но дали сте добродетелна? — Усмихна се над ръката й и добави: — Простете, мадам, зададох ви неподходящ въпрос… но съм убеден, че ще намерите подходящ претекст да се отървете от Карингтън, когато ви назова деня.
„Ще застрелям Грейсмиър… не, това е прекалено бързо… той заслужава бавна, мъчителна смърт.“
— Да, предполагам, че ще мога. — Джудит се надигна. — Но сега трябва да се върна в балната зала, преди някой да е забелязал отсъствието ми.
Грейсмиър се поклони и остана на масата. Проследи я с поглед, усмихвайки се доволно. Все едно какъв претекст щеше да измисли, за да се отърве от Карингтън, маркизът щеше да научи за тайната среща между жена му и стария му враг. Перспективата да организира толкова сладко отмъщение беше опияняваща. След като се справи със сестрата, щеше да се заеме с брата, за да подобри материалното си положение.
Извънредно доволен от себе си, Грейсмиър отиде в игралния салон, където залозите непрекъснато се покачваха. Себастиян седеше на масата за макао и го покани да си присъедини към играта. Изглеждаше в много добро настроение.
— Седнете и играйте с нас, Грейсмиър.
— Благодаря ви. — Графът зае място насреща му. — Току-що изиграх няколко игри пикет със сестра ви.
— О, сигурно сте спечелили? Джу не е особено добра на карти — ухили се Себастиян и подреди жетоните си на масата.
— Нахалник! — извика Джудит, която точно в този момент се бе появила на вратата.
— Да не би да си спечелила? — попита предизвикателно брат й и огледа със смръщено чело картите си, преди да определи залога.
— Не — призна тя и застана зад стола на Грейсмиър. — Боя се, че не съм дорасла за играч като негово благородие.
Грейсмиър вдигна глава.
— Глупости, аз случайно имах добри карти — отвърна галантно той. — Надявам се да ми донесете щастие, лейди Карингтън.
— О, и аз се надявам — прошепна тя, поглеждайки с усмивка към другите играчи. Беше разбрала какви карти има Грейсмиър с един-единствен незабележим поглед и небрежно отвори ветрилото си.
Лорд Седжуик държеше банката. Възхитеният му поглед често търсеше лицето на лейди Карингтън. Намираше я за изключително красива жена. Джудит улови погледа му и го дари с усмивка, от която в тялото му се разнесоха горещи вълни. Маркъс беше щастливец, макар че жена като тази със сигурност беше много претенциозна и трудна. Лордът несигурно се запита дали е дорасъл за такава задача. Помисли за своята съпруга, матрона с ленив темперамент и напълно лишена от интерес към случващото се в спалнята. След като бяха осигурили наследниците на рода, двамата почти не се срещаха там. За разлика от нея лейди Карингтън оставяше впечатление за жена, която с радост се включва в…
Седжуик си заповяда да съсредоточи вниманието си върху картите. Не беше редно да мисли по този начин за съпругата на друг мъж. Но тя беше толкова красива… а тази дяволита усмивка, при която ъглите на устата й леко се повдигаха…
От време на време Себастиян вдигаше очи от картите си, за да се включи в оживения разговор на масата. Джудит не беше единствената жена, която наблюдаваше играчите, но само тя беше отворила ветрилото си. Но това беше съвсем нормално, а Себастиян беше единственият, който знаеше езика му.
Само за половин час Грейсмиър загуби триста гвинеи, които плати на банката, без да заподозре нищо. Всеки път, когато беше готов да се закълне, че ще спечели играта, ставаше ясно, че Дейвънпорт има по-добри карти, които отваряше, преди самият той да е готов да отвори своите. Себастиян не печелеше винаги, но Грейсмиър винаги губеше. Очевидно днес не му беше ден.
След около час Джудит излезе от игралния салон. Двамата със Себастиян само се бяха упражнявали. Откак бяха напуснали Брюксел, нито веднъж не се бяха упражнявали на публично място, но днес трябваше да проверят дали са в състояние да се справят с Грейсмиър. Заключителното действие наближаваше.