— Джудит? — Мекият глас на Хариет прекъсна размишленията й.
— О, добър вечер, Хариет! Досега не ви бях видяла. — Джудит хвана момичето под ръка. — Елате да седнем до прозореца. Вътре е много горещо. Защо закъсняхте? Себастиян отдавна ви търси.
— Лейди Барет не можа да тръгне по-рано. Дойде да ме вземе малко след единайсет — отговори нацупено Хариет. — Мама пак не е добре. — По бузите й пропълзя нежна червенина. — Не виждам никъде брат ви. Помислих, че си е отишъл.
Джудит се изкиска съзаклятнически.
— Как ще си отиде, без да ви е видял! Нали знаеше, че ще дойдете. В момента играе карти.
Хариет отговори с мълчание. Сведе очи и се заигра с копринените ресни на чантичката си. Джудит любезно се осведоми дали нещо я потиска и тя отговори тихо, без да вдигне очи.
— Понякога си мисля… мисля си, че брат ви играе прекалено често.
Джудит прехапа устни. Хариет беше много по-внимателна, отколкото бяха предполагали.
— Това му доставя удоволствие — отговори тя с неутрален тон. — Но мога да ви уверя, че Себастиян никога не би рискувал вашето щастие — а значи и своето собствено, — с лекомислена игра. Можете да бъдете съвсем спокойна.
Хариет въздъхна облекчено и вдигна глава. Лицето й сияеше, ясните очи блестяха.
— Наистина ли вярвате в това, което ми казахте, Джудит? А аз бях започнала да се страхувам, че Себастиян е истински авантюрист.
— Разбира се, че вярвам — отговори с твърд глас Джудит и сложи ръка върху ръката на Хариет. — Не само вярвам, аз знам. Естествено, това не означава, че Себастиян не е страстен играч — добави тя, защото искаше да бъде честна. — Но когато се махне от игралните салони, те няма да му липсват.
— Какво правите тук, вие двете? Някакви тайни ли имате? — прозвуча измамно веселият глас на лейди Барет зад гърба на Джудит и тя се обърна рязко.
— О, добър вечер, лейди Барет — поздрави тя, неспособна да скрие враждебността си. — Не вярвам, че Хариет и аз имаме някакви тайни.
— Със сигурност нямаме — подкрепи я Хариет, изчервена и видимо смутена.
За момент Агнес Барет я погледна втренчено и на устните й заигра презрителна усмивка, после се обърна към Джудит, която отговори на хладния, пресметлив поглед със същия израз. Враждебността помежду им се прояви съвсем ясно и дори Хариет усети заплашителното напрежение между двете жени и нерешително премести поглед от едната към другата.
— Чух, че наскоро сте се върнали от Беркшайър, лейди Карингтън — заговори Агнес, след като се поклони за поздрав.
— Мъжът ми трябваше да се погрижи за имота си — отвърна Джудит с лек поклон.
След като си размениха обичайните учтивости, Агнес се обърна отново към Хариет.
— Имате ли нещо против тази вечер да останем до по-късно, моето момиче? Обещах на лорд Грейсмиър да го взема в каретата ни, когато си тръгнем, но той продължава да играе и не знам кога ще свърши. — Обяснението бе придружено с перлен смях. — Не вярвам майка ви да се разтревожи. Нали знае, че сте с мен.
Хариет промърмори нещо и устреми поглед към Джудит с няма молба.
— Аз тъкмо смятах да поръчам каретата си — реагира веднага Джудит. — Ако Хариет е уморена, с удоволствие ще я отведа вкъщи. Вярвам, че лейди Мортън няма да има нищо против, ако дъщеря й се прибере по-рано.
— О, мама дори ще се зарадва — съгласи се с готовност Хариет. — Честно казано, лейди Барет, чувствам се много уморена. — Тя притисна слепоочията си и се усмихна измъчено. — Боя се, че ще ме заболи глава… в залата е така горещо и задушно…
Агнес хвърли към Джудит поглед, в който се четеше неприкрита злоба. Побиха я тръпки, но тя въпреки това отговори на погледа с триумфално вдигане на веждите. Наистина се намираха на бойно поле… оставаше само да се изясни защо се биеха.
Агнес се предаде. Направи лек поклон, изрази съчувствието си на Хариет, обеща да намине следващата сутрин да види как е Летисия и се отдалечи.
— Благодаря — прошепна Хариет.
— Няма за какво да ми благодарите — засмя се Джудит. — Представлението беше много убедително. За малко и аз да повярвам в главоболието. Да вървим и да измъкнем Себастиян от игралния салон, за да ни придружи до вкъщи.
Хариет прие предложението с въодушевление и двете се запътиха към игралния салон. Когато влязоха, братът на Джудит ги посрещна със странен израз на лицето. Той веднага хвърли картите си на масата и отиде при тях.