— Да, напомня много на „Ваверлей“… но той няма да признае, че я е написал.
Силен порив на вятъра едва не издуха шапката на Изабел, конете затропаха неспокойно и кочияшът се покашля многозначително.
— Конете ви ще настинат, Изабел — каза Себастиян и отстъпи крачка назад. — Времето не е подходящо за разговори на открито.
— Нито пък за разходки — подкрепи го Джудит и се уви в палтото си. Махна за довиждане на приятелките си и отново се обърна към брат си. — Мисля, че е време да подготвим решаващата игра с Грейсмиър. Би било хубаво, ако приключим с него до Коледа.
Себастиян кимна.
— Докарахме го дотам, докъдето искахме. Сега ще започна да губя големи суми и ще възбудя апетита му за последната вечер.
— Надявам се, че имаш достатъчно пари.
Себастиян кимна.
— Бъди спокойна.
— Мамил ли е пак?
— Два пъти. Естествено аз загубих безгрижно. Той няма представа, че ми е ясно защо съм загубил.
— След три седмици е балът на дукеса Девъншир — промълви замислено Джудит. — Една седмица преди Коледа. Отлична възможност да разобличим Грейсмиър — всички ще са там.
Себастиян помисли малко и кимна решително.
— Отсега нататък ще играя с него само пикет. Няколко дребни печалби, големи загуби. Вечерта преди бала ще загубя толкова много, че той ще си помисли, че ме е докарал до ръба на пропастта. И когато седнем да играем, ще си опита да ми нанесе последния удар.
— През тази нощ… — Джудит потрепери, но не от студ. През нощта на бала тя и Себастиян щяха да унищожат своя враг Бърнард Мелвил, граф Грейсмиър.
Тя се покашля и продължи:
— Аз ще се намеся в дуела между двама ви, уж на шега. Грейсмиър ще ме сметне за наивна глупачка, която вярва, че всичко е на игра, и не забелязва, че брат й е тлъсто пиленце, на което той е оскубал всичките перца.
— Трябва обаче да се погрижиш Маркъс да не е с теб на бала у дукесата — напомни й Себастиян.
— Да, знам. — Джудит помълча малко и добави: — Не знам още колко дълго ще съумея да поддържам тази измама, братле. Чувствам се като предателка. Такава нелоялност!
— Само още три седмици — отговори спокойно Себастиян. — Не повече. Аз също не мога да чакам повече, Джу.
— Разбирам. — Тя улови ръката му и я стисна до болка. Само след миг гласът й прозвуча весело, напрежението беше преодоляно. — Обмисли ли вече как ще се оправиш с Летисия?
Себастиян простена.
— Надявам се, че Йоркшир ще е твърде далечен за чести посещения.
— Смяташ ли, че Хариет има сили да се опълчи срещу майка си?
Себастиян помисли малко и кимна.
— Да, ако й помогна — отговори тихо той. — Досега не го е правила, но смятам, че след като се оженим, ще й е по-приятно да ядосва майка си, отколкото мен.
Джудит избухна в смях.
— Тя е много сладко същество, Себастиян, и съм убедена, че ще съумее да се приспособи. Какво щастие, че се е влюбила в човек, който никога няма да й причини болка! — По гърба й отново пробягаха студени тръпки и усмивката й замръзна на устните. Образите на Грейсмиър и Агнес Барет непрекъснато изникваха в съзнанието й.
— Трябва да си вървя в къщи — каза Джудит, когато стигнаха до портата Апели. — Лорд Касълрей, лорд Ливърпул и дук Уелингтън ще вечерят с нас.
— Боже, в какви кръгове се движиш! — отбеляза с усмивка Себастиян. — Не падаш под премиер-министъра и външния министър.
— Подозирам, че Маркъс има намерение да се посвети на политиката, след като в момента не се водят войни — довери му Джудит. — Уелингтън със сигурност се е насочил натам. Маркъс казва, че причината се крие в простата политическа философия: той е слуга на короната и трябва да изпълнява дълга си според обстоятелствата — на бойното поле или в парламента. Той е най-популярната личност в страната и има толкова голямо влияние върху горната камара, че ще обедини торите — нещо, което лорд Ливърпул не можа да постигне. — Тя сбръчка чело. — Питам се дали Маркъс не си е харесал пост в някое министерство, който ще бъде уреден от Уелингтън. Странно защо тази мисъл ми хрумна чак сега.
— Сестра ми ще бъде съпруга на министър — изрече с подигравателно учудване Себастиян. — Хайде, отивай си вкъщи. Нали трябва да омагьосаш гостите на мъжа си!
— Странно, но аз изобщо не се плаша от Уелингтън — обясни Джудит. — Може би защото веднъж спах на една маса в главната квартира. Той е очарователен събеседник.
— Убеден съм, че се разбирате много добре — засмя се брат й.
Когато се прибра вкъщи, Джудит намери писмо от лорд Грейсмиър, в което той я канеше следващата вечер да му прави компания на бала с маски в Рейнлей, за да изплати дълга си от загубата на карти. Тя отнесе писмото в спалнята си и го скри в най-долното чекмедже на писалището си, после позвъни за Мили.