Грейсмиър беше избрал странно място за изплащането на дълга й. Балът в Рейнлей беше вулгарен маскарад и членовете на висшето общество никога не го посещаваха. Но може би точно тук трябваше да търси причината. Може би той бе избрал това място, за да не я изложи, за да бъде сигурен, че рандевуто им ще остане тайна. От друга страна обаче… Грейсмиър не беше от хората, които се съобразяват с другите. Много по-вероятно беше да е замислил нещо лошо.
Естествено тя нямаше да отиде на маскарада. Но как да отхвърли поканата, без да разколебае вярата на Грейсмиър в нежното им приятелство? Ако сега му откажеше, щеше да и остане много малко време да изглади отношенията им преди бала на дукеса Девъншир — нощта, в която трябваше да върви след Грейсмиър като сянка.
— Милейди… коя рокля да извадя, милейди?
— Какво казахте, Мили? — Джудит стреснато вдигна глава. Камериерката чакаше търпеливо пред гардероба.
— Коя рокля ще облечете, милейди?
— О! — Джудит се намръщи и се съсредоточи върху този извънредно важен въпрос. — Може би е добре да облека жълтата.
— И ще си сложиш сапфирите — обади се Маркъс, застанал на прага на свързващата врата. Облегнат на рамката, той закопчаваше маншетите си и черните му очи святкаха дяволито. — Те ще привлекат вниманието към деколтето ти, а доколкото си спомням, то е доста дръзко. Дукът ще го оцени високо.
— Домакинята трябва да радва гостите си — отговори с усмивка Джудит.
— Това е първото й задължение — допълни натъртено Маркъс.
— Както е задължение на съпругата да подкрепя амбициите на мъжа си — добави с нежно гласче Джудит.
Той се усмихна иронично.
— Значи си отгатнала?
— Какъв пост искаш да заемеш? Външен… или може би вътрешен министър?
Маркъс вдигна рамене.
— Още не знам. Зависи какво искат Пийл и Кънинг. Освен това ще мине доста време, докато нещата се раздвижат. Засега само подготвям терена.
— Добре, а аз ще омагьосвам гостите ти — кимна сериозно тя. — Обаче Касълрей е вечно намръщен и съм сигурна, че не одобрява флиртовете.
Маркъс избухна в смях.
— Не се притеснявай. Човекът, от когото зависи политическото ми бъдеще, е Уелингтън.
За тази вечер Джудит прогони срещата с Грейсмиър в най-далечния ъгъл на съзнанието си и посвети цялото си внимание на бъдещето на съпруга си. Прекараха чудесно и Джудит си легна едва на разсъмване, размишлявайки, че ролята на политическа домакиня много би й харесала.
Ярки слънчеви лъчи нахлуваха в стаята, когато на следващата сутрин Маркъс се събуди от звънката камбанка на часовника, който украсяваше голямата камина. Беше девет, но Джудит до него не помръдваше. Той се опря на лакът и впи поглед в лицето й.
Тя лежеше по гръб, вдигнала ръце над главата, с леко отворени устни, и дишаше дълбоко и равномерно като дете, което се чувства сигурно и спокойно. В съня, без обичайната динамика на жестовете й, изглеждаше по-млада, отколкото беше в действителност, и много по-крехка. Кожата й ухаеше топла и мека и излъчваше детска невинност, която нямаше нищо общо с очарователната, остроумна домакиня от предишната вечер.
Може би беше съвсем естествено човек, който е прекарал младостта си на континента и е играл карти с най-различни хора, да се превърне в добре информиран, с широк хоризонт гражданин на света. Маркъс не вярваше Джудит да е общувала с висшето общество на континента, но тя въпреки това не правеше грешки. Поведението й беше безупречно, демонстрираше абсолютната сигурност на аристократка, увереността на човек, който никога не е търпял лишения. Себастиян беше същият. Джордж Дейвънпорт сигурно е бил изключителна личност, щом е възпитал така добре децата си при тези неблагоприятни обстоятелства. Не за първи път Маркъс се запита откъде произхождаха двамата Дейвънпорт. Джудит винаги казваше, че не знае нищо за родословното си дърво. Баща им твърдял, че това няма никакво значение и че те тримата били специално, независимо семейство. Маркъс смяташе, че разбира аргументите му.
Той легна отново до Джудит и бедрото му се опря в топлия, гладък като коприна крак. Беше невъзможно да устои на бавно събуждащото се желание в слабините му. Не можеше да лежи толкова близо до Джудит и да не я пожелае. С въздишка на доволно примирение, предпазливо, сякаш се боеше да не я събуди, той я обърна настрана, с гръб към себе си. Тя промърмори нещо, но продължи да спи дълбоко. Той я прегърна и тя се сгуши в него. Дупето й се опря в корема му. Маркъс плъзна ръка между бедрата й в предпазлива милувка, търсейки скрития отвор на тялото й. Усмихна се, когато усети как тя реагира на ласките му и се възбуди, без да го съзнава. Отново промърмори нещо насън, вдигна колене към гърдите си и се притисна до него в безмълвна подкана.